– Аха.
– Като изключим някои случайни познанства от началото на осемдесетте, тук са били точно пет жени преди теб. Ерика, Лисбет и бившата ми съпруга, с която живях през осемдесетте. Едно момиче, с което доста сериозно се срещах през деветдесетте, и една жена, малко по-възрастна от мен, с която се запознах преди две години и с която се срещам по малко от време на време. Обстоятелствата са малко особени.
– Така ли?
– Държа тази хижа, за да мога да се измъквам от града и да бъда оставян на мира. Тук съм почти винаги сам. Чета книги, пиша, почивам, седя на мостика и гледам лодките. Не е някакво тайно ергенско любовно гнездо.
Той се изправи, взе бутилката вино, която беше поставил на сянка пред вратата.
– Не смятам да ти обещавам нещо – каза той. – Бракът ми се провали, защото аз и Ерика не можехме един без друг.
Той напълни чашите.
– Но ти си най-интересният човек, когото съм срещал от много отдавна. Сякаш отношенията ни се завъртяха с бесни обороти от първия ден. Мисля, че си паднах по теб още когато ме отведе от стълбите у дома. През малкото нощи, които прекарвам вкъщи, се събуждам посред нощ и те желая. Не знам дали искам стабилна връзка, но ужасно се страхувам да не те загубя.
Той я погледна.
– И така, какво смяташ да правим?
– Ще помислим върху въпроса – каза Моника Фигерула. – И аз съм дяволски привлечена от теб.
– Това май започва да става сериозно – каза Микаел.
Тя кимна и внезапно изпита силна тъга. Дълго не си казаха нищо. Когато се стъмни, разчистиха масата, влязоха вътре и затвориха вратата.
В ПЕТЪК, СЕДМИЦА ПРЕДИ процеса, Микаел се спря пред будката при шлюза и погледна афишите на сутрешните вестници. Председателят на управата на „Свенска Морон-Постен“ бе капитулирал и обявил напускането си. Купи вестници и се разходи до „Ява“ на Хорнсгатан, където закуси. Боргшьо изтъкваше семейни причини като повод за внезапното си напускане. Не бе пожелал да коментира твърденията, че напускането му има нещо общо с напускането на Ерика Бергер, на която наредил да прикрие историята с участието му в предприятието на едро „Витавара АД“.
В една колонка обаче се съобщаваше, че председателят на Шведския индустриален съюз е решил да започне етично проучване за това как работят шведски фирми с предприятия в Югоизточна Азия, използващи детска работна ръка.
Изведнъж Микаел Блумквист гръмко се разсмя.
После сгъна сутрешните вестници, отвори своя „Ериксон Т 10“, обади се на ТЯ в ТВ 4 и я прекъсна по средата на обедния ѝ сандвич.
– Здравей, любима – каза Микаел Блумквист. – Предполагам, че все още не искаш среща с мен някоя вечер.
– Здравей, Микаел – засмя се ТЯ от ТВ 4. – Сори, но ти си възможно най-далече от моя тип. Но все пак си готин.
– Ще можеш ли поне да приемеш една вечеря с мен довечера? Ще ми се да пообсъдим някои неща.
– Какво има?
– Преди две години Ерика Бергер сключи сделка с теб за аферата „Венерстрьом“. И се получи добре. Искам да направя и аз същото.
– Казвай.
– Не преди да се договорим за условията. Както и при Венерстрьом, ще публикуваме книга заедно с тематичен брой на вестника. Материалът ще е голям. Предлагам ти изключителни предварителни права и достъп до целия материал, стига да не изтече от теб нещо, преди да сме публикували. В този случай публикацията е доста сложна, защото всичко трябва да стане в един и същи ден.
– Колко голяма е историята?
– По-голяма от тази на Венерстрьом – каза Микаел Блумквист. – Интересува ли те?
– Шегуваш ли се? Къде ще се срещнем?
– Какво ще кажеш за „Гърнето на Самир“? И Ерика Бергер ще дойде.
– Каква е тази работа с Бергер? Върна ли се в „Милениум“, след като я уволниха от СМП?
– Не са я уволнили. Тя си подаде оставката след различия с Боргшьо.
– Той май е истински мухльо.
– Да – каза Микаел Блумквист.
ФРЕДРИК КЛИНТОН слушаше Верди в слушалките си. Общо взето, музиката бе единствената съществена част от живота му, която го отнасяше далеч от апаратите за диализа и ужасните болки в гърба. Не припяваше. Затворил очи, следеше музиката и размахваше дясната си ръка, която сякаш водеше собствен живот, различен от този на разпадащото му се тяло.
Така е то. Раждаме се. Живеем. Остаряваме. Умираме. Той бе свършил своето. Оставаше му разложението.
Чувстваше се странно доволен от живота.
Игра за своя приятел Еверт Гулберг.
Беше събота, 9 юли. По-малко от седмица оставаше до започването на процеса и Секцията вече можеше да изпрати отвратителната история в архива. Сутринта получи съобщение.