– Нищо?
– Нищо. Споменава се, ако някой от служителите го обсъжда с хора извън „Милениум“. Чуйте това например. На Микаел Блумквист му се обажда репортер от „Афтонбладет“ и го пита има ли коментар за задаващия се процес.
Той извади магнетофон.
„Съжалявам, но нямам коментар.
– Но нали си в тази история от самото начало. Ти намери Саландер долу, в Госеберя. И досега не си публикувал нито дума. Кога смяташ да го направиш?
– Когато му дойде времето. Ако въобще имам нещо за публикуване.
– Имаш ли?
– Ами ще си купиш „Милениум“ и ще разбереш.“
Изключи магнетофона.
– Преди не бяхме мислили за това, но аз прослушах всичко отново. Така е през цялото време. Почти никога не говори за аферата „Залаченко“, освен с най-общи приказки. Дори не я обсъжда със сестра си, която е адвокат на Саландер.
– Може би наистина няма какво да каже.
– Последователно отказва да направи каквото и да е предположение. Изглежда, денонощно живее в редакцията и почти никога не си е вкъщи на Белмансгатан. Ако работи денонощно, би трябвало нещо да е постигнал, нещо по-добро от онова, което ще излезе в следващия брой на „Милениум“.
– И все още ли нямаме възможност да сложим бръмбар в редакцията?
– Нямаме – отговори Юнас Сандберг. – Винаги има някой там. Дори това е показателно.
– Хм…
– След взлома у Блумквист винаги има някой в редакцията. Блумквист хлътва там и в стаята му винаги свети. Ако не е той, то е Кортез или Малин Ериксон, или оня шут… Кристер Малм.
Клинтон поглади брадичката си. Известно време размишлява.
– Окей. Изводи?
Георг Нюстрьом се поколеба.
– Ами… бих си помислил, че ни разиграват театър.
Клинтон усети ледени тръпки по врата.
– Защо не сме го забелязали по-рано?
– Слушали сме онова, което се казва, а не онова, което не се казва. Радвахме се да чуем объркването им или да го прочетем в електронната им поща. Блумквист разбира, че някой е откраднал доклада за Саландер от 1991 г. от него и от сестра му. И какво, по дяволите, прави? Нищо.
– Не са ли заявили нападението в полицията?
Нюстрьом поклати глава.
– Джанини винаги е до Саландер на разпитите. Тя е любезна, но не казва нищо съществено. А Саландер пък изобщо нищо не казва.
– Но това ни устройва. Колкото повече мълчи, толкова по-добре за нас. Какво казва Екстрьом?
– Видяхме се преди два часа. Тъкмо бе получил онова писание на Саландер.
Посочи копието, което лежеше на коленете на Клинтон.
– Екстрьом е смутен. Добре, че Саландер не умее да се изразява добре, когато пише. За непосветените това изложение изглежда като налудничава теория на конспирацията с порнографски акценти. Но тя стреля много близко до целта. Разказва точно как е станало затварянето ѝ в „Санкт Стефан“, твърди, че Залаченко е работил за Сепо и други подобни. Споменава, че смята всичко случващо се за дело на секта в Сепо, което означава, че подозира за съществуването на нещо, отговарящо на Секцията. Изобщо направила ни е много точно описание. Но, както казах, всичко това е трудно за вярване. Екстрьом е смутен, защото, изглежда, това ще е защитата на Джанини на процеса.
– Мамка му! – избухна Клинтон.
Наведе напред глава, мислейки напрегнато няколко минути. После погледна нагоре.
– Юнас, довечера иди в Моронгова и провери какво става там. Ако печатат „Милениум“, искам копие.
– Ще взема със себе си Фалун.
– Добре. Георг, искам да отидеш при Екстрьом и да го преслушаш днес следобед. Досега всичко вървеше по релси, но не мога да отмина онова, което казвате.
– Окей.
Клинтон седя мълчалив още малко.
– Най-добре би било въобще да няма процес… – каза той накрая.
Вдигна поглед и погледна Нюстрьом в очите. Нюстрьом кимна. Сандберг кимна. Между тримата цареше мълчаливо разбирателство.
– Нюстрьом, провери какви възможности има.
ЮНАС САНДБЕРГ и ключарят Лаш Фаулсон, по-известен като Фалун, паркираха колата близо до железопътната линия и тръгнаха към Моронгова. Часът бе осем и половина вечерта. Беше твърде светло и твърде рано да се направи нещо, но те искаха да разузнаят и да имат общ поглед.
– Ако мястото е с аларма, няма да участвам – каза Фалун.
Сандберг кимна.
– По-добре да погледнем през прозорците. И ако има нещо, мяташ камък в прозореца, грабваш каквото ти трябва и бягаш като дявол оттам.
– Добре – каза Сандберг.
– Ако е само за един екземпляр от вестника, да погледнем дали няма контейнери за боклук отзад. Трябва да има изрезки, печатни проби и такива.
Печатница „Халвиг“ се намираше в ниска тухлена постройка. Приближиха се от юг откъм другата страна на улицата. Сандберг тъкмо се канеше да пресече, когато Фалун го сграбчи за лакътя.