Нюстрьом кимна.
– Това означава, че получим ли знак, че Блумквист е убит, ще разиграем театър. Ще свикаме кризисно съвещание и ще изглеждаме напълно изненадани от случилото се. Ще се чудим кой може да стои зад убийството, но няма да споменаваме наркотици и други подобни, преди полицията да е намерила уликите.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ РАЗДЕЛИ с ТЯ от ТВ 4 малко преди пет. Целия следобед преглеждаха неизяснени пунктове в материала, след което гримираха Микаел и му взеха дълго интервю на запис.
Зададоха му въпрос, на който по понятни причини му бе трудно да отговори, и затова направиха няколко дубъла.
Как се получава така, че служител от шведска държавна институция стига дотам да извърши убийство?
Микаел бе размислял по въпроса дълго преди ТЯ от ТВ 4 да му го зададе. Секцията вероятно е гледала на Залаченко като на единична заплаха, но това не бе задоволителен отговор. И отговорът, който даде накрая, също не бе напълно задоволителен.
– Единственото разумно обяснение, което мога да дам, е, че Секцията с течение на годините се е превърнала в секта в истинския смисъл на думата. Станали са като двамата от Knutby или като пастор Джим Джоунс, или нещо подобно. Пишат свои си закони, където понятия като добро и зло престават да бъдат съотносими. И явно живеят и действат напълно изолирани от нормалното общество.
– Звучи като психично заболяване.
– И е нещо такова.
Микаел взе метрото до шлюза и видя, че е още рано да отива в „Гърнето на Самир“.
Поседя малко на Сьодермалмсторг. Изпитваше тревога, но същевременно сякаш животът отново започваше. Чак когато Ерика Бергер се завърна в „Милениум“, той разбра колко катастрофално му е липсвала. Освен това повторното поемане на кормилото не бе създало никакви вътрешни конфликти. Малин Ериксон отново пое функциите си на редакционен секретар и бе ужасно щастлива, че животът, както тя се изрази, отново се връща към нормалния си ход.
Когато Ерика се върна, всички забелязаха, че през последните три месеца са тъпчели на място. Ерика започна работата си в „Милениум“ с истинско въодушевление и двете с Малин Ериксон успяха да овладеят част от организационното бреме, което се бе натрупало. Свикаха редколегия, на която се реши, че „Милениум“ трябва да се разшири, като се назначат най-малко един и дори двама нови сътрудници. Но как щяха да намерят бюджет за това, все още нямаха представа.
Микаел купи вечерните вестници и пи кафе в „Ява“, за да убие времето до срещата си с Ерика.
ПРОКУРОР РАНХИЛД ГУСТАВСОН от Кралската прокуратура постави очилата си на заседателната маса и огледа събралите се. Беше 58-годишна и имаше глуповато ябълковидно лице и сивееща късо подстригана коса. Беше прокурор от двайсет и пет години и работеше в Кралската прокуратура от деветдесетте години.
Бяха изминали само три седмици, откакто внезапно я повикаха в кабинета на кралския прокурор на среща с Тощен Едклинт. Същия ден се канеше да приключи някои рутинни дела и да излезе в шестседмичен отпуск, който смяташе да прекара на вилата си в Хусарьо. Вместо това ѝ възложиха да води разследване срещу група овластени, наричащи се Секцията. Всички планове за ваканция изведнъж се провалиха. Осведомиха я, че това ще бъде главната ѝ работна задача в близко бъдеще и че е с развързани ръце – можеше сама да организира нещата и да взема нужните решения.
– Това ще бъде едно от най-значителните разследвания на престъпност в шведската история – бе казал кралският прокурор.
Бе склонна да се съгласи.
С нарастващо удивление бе изслушала изложението на Едклинт за разследването, което бе провел по нареждане на министър-председателя. То още не бе приключило, но той смяташе, че е стигнал достатъчно далеч, за да представи нещата на прокурор.
Най-напред си създаде представа за случая по материалите, предоставени ѝ от Тощен Едклинт. Когато размерът на престъплението започна да ѝ се изяснява, разбра, че всяко нещо, което направи, и всяко решение, което вземе, ще бъдат описани в бъдещите книги по история. Оттогава посвети всяка своя будна минута на опити да обхване почти необхватния престъпен регистър, с който трябваше да се справи. Случаят бе уникален в шведската съдебна история и след като ставаше дума да се нанесе на карта престъпност, продължила най-малко трийсет години, прокурор Густавсон осъзна необходимостта от специална работна организация. Спомни си антимафиотските следователи в Италия, принудени да работят почти нелегално, за да оцелеят през седемдесетте и осемдесетте години. Разбра защо Едклинт работеше в пълна секретност – явно не знаеше на кого може да се довери.