– Но шефът на канцеларията и шефът на бюджета…
– За тях със сигурност знаем, че работят за Секцията.
Часът бе шест вечерта в понеделник, когато Ранхилд Густавсон реши да отпусне един час почивка за вечеря, след което докладите да продължат.
В мига, в който всички станаха и се раздвижиха, сътрудникът на Моника Фигерула от Отдела за защита на конституцията Йеспер Тумс привлече вниманието ѝ, за да ѝ докладва какво се е случило през последния час.
– Клинтон е бил на диализа през голяма част от деня и се е върнал на Артилеригатан към петнайсет часа. Единственият, представляващ интерес, който е ходил при него, е Георг Нюстрьом, но не знаем какво точно е правил.
– Така – каза Моника Фигерула.
– В 13,30 Нюстрьом се срещна на Централна гара с двама души. Отидоха в хотел „Шератон“ и пиха кафе на бара. Срещата продължи около двайсет минути, след което Нюстрьом се върна на Артилеригатан.
– Така. И с кого се е срещнал?
– Не знаем. Нови лица. Двама мъже на около 35, по външен вид – източноевропейци. Но за съжаление нашият човек ги е загубил в метрото.
– Ясно – уморено каза Моника Фигерула.
– Ето снимките – каза Йеспер Тумс и ѝ подаде купчина снимки.
Тя видя увеличението на лица, които никога преди не бе виждала.
– Окей, благодаря – каза, остави снимките на заседателната маса и тръгна да си вземе нещо за хапване.
Курт Свенсон стоеше съвсем близо и гледаше снимките.
– О, по дяволите! – каза той. – Какво търсят тук братята Николич?
Моника Фигерула се спря.
– Кои?
– Тия двамата са грозна работа – каза Курт Свенсон. – Томи и Миро Николич.
– Знаеш кои са?
– Да. Двама братя от Худинге. Сърби. Следили сме ги при различни случаи, когато бяха още 20-годишни членове на банда. Миро Николич е по-опасният от двамата братя. Преди известно време бе търсен за тежък побой. Но смятах, че и двамата са изчезнали в Сърбия, станали са политици или кой знае какво.
– Политици ли?
– Да. Били са в Югославия през първата половина на деветдесетте и са помагали в етническото прочистване. Работили са за ръководителя на мафията Аркан, който оглавява нещо като фашистка милиция. Имат репутацията на стрелци убийци.
– Убийци?
– Да, убийци. Мотаеха се напред-назад между Белград и Стокхолм. Чичо им има кръчма в Нормалм, за когото работят официално от време на време. Получихме някои сведения, че са участвали поне в две убийства, свързани с вътрешни разправии в така наречената цигарена война между юготата, но така и не успяхме да ги приберем.
Моника Фигерула онемяла заразглежда снимките. После внезапно мъртвешки пребледня. Погледна Тощен Едклинт.
– Блумквист – изкрещя тя с паника в гласа. – Няма да се задоволят само да го компрометират. Смятат да го убият, да оставят полицията да намери кокаина при разследването и да си направи изводите.
Едклинт също се втренчи в нея.
– Щеше да се среща с Ерика Бергер в „Гърнето на Самир“ – каза Моника Фигерула и сграбчи Курт Свенсон за рамото. – Имаш ли оръжие?
– Да…
– Ела с мен.
Моника Фигерула излетя с бясна скорост от заседателната зала. Нейната стая бе през три врати надолу по коридора. Отключи и взе служебното си оръжие от чекмеджето на бюрото. Нарушавайки правилника, остави незаключена и открехната вратата на кабинета си и забърза към асансьорите. Курт Свенсон постоя нерешително няколко секунди.
– Върви – каза му Бублански. – Соня… иди с тях.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ПРИСТИГНА в „Гърнето на Самир“ в шест и двайсет. Ерика Бергер тъкмо бе дошла и седеше на свободна маса до бара, в близост до входната врата. Той я целуна по бузата. Поръчаха си всеки по едно силно питие, порция агнешко и по бира.
– Как беше ТЯ от ТВ 4? – запита Ерика Бергер.
– Хладна както винаги.
Ерика Бергер се разсмя.
– Ако не внимаваш, ще бъдеш обсебен от нея. Виж ти, да има жена, която да не се поддаде на чара на Блумквист!
– Всъщност има няколко жени, които не са му се поддали през последните години – каза Микаел Блумквист. – Как ти мина денят?
– Нищо не свърших. Но се съгласих да участвам в дебат за СМП в Клуба на публициста. Това ще е последният ми принос.
– Отлично.
– Просто е толкова дяволски прекрасно да съм пак в „Милениум“.
– Нямаш представа и на мен колко ми е хубаво, че се върна.
– Радвам се, че се връщам на работата си.
– Мм.
– Щастлива съм.
– Трябва да ида до тоалетната – каза Микаел и се изправи.