Направи няколко крачки и почти се сблъска с мъж на около 35, който тъкмо влизаше през входната врата. Микаел отбеляза, че прилича на източноевропеец, и се взря в него. После видя автоматичния пистолет.
МИНАВАХА РИДАРХОЛМЕН, когато звънна Тощен Едклинт и каза, че нито Микаел Блумквист, нито Ерика Бергер отговарят на телефоните си. Вероятно ги бяха изключили заради вечерята.
Моника Фигерула изруга и мина през Серелсторг с осемдесет километра в час. Държеше сирената пусната и направи остър завой по Хоншсгатан. Курт Свенсон бе принуден да се държи за вратата на колата. Извади служебното си оръжие и провери дали е заредено. Соня Мудиг направи същото на задната седалка.
– Трябва да повикаме подкрепление – каза Курт Свенсон. – С братята Николич шега не бива.
Моника Фигерула кимна.
– Ето какво ще направим – каза тя. – Соня и аз отиваме направо в „Гърнето на Самир“. Да се надяваме, че са там. Ти, Курт, ще разпознаеш братята Николич и ще стоиш отвън да пазиш.
– Окей.
– Ако всичко е спокойно, веднага ще вземем Блумквист и Бергер в колата и ще ги откараме на Кунгсхолмен. Но при най-малката тревога оставаме в ресторанта и искаме подкрепление.
– Окей – каза Соня Мудиг.
Моника Фигерула още беше на Хоншсгатан, когато полицейското радио изпращя.
– До всички. Сигнал за стрелба на Тавастгатан в Сьодермалм. Ресторант „Гърнето на Самир“.
Моника Фигерула усети как диафрагмата ѝ се свива.
ЕРИКА БЕРГЕР ВИДЯ Микаел Блумквист да се сблъсква с мъж на около 35, когато тръгна към тоалетната до входа. Тя вдигна вежди, без да знае защо. Видя, че непознатият мъж се взира в Микаел с изненадано лице. Запита се дали не е някой, когото Микаел познава.
После мъжът отстъпи крачка назад и пусна на пода чанта. Най-напред тя не разбра какво вижда. Вцепени се, когато видя, че мъжът вдига срещу Микаел Блумквист автоматично оръжие.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ РЕАГИРА, без да мисли. Изхвърли лявата си ръка напред и хвана дулото, извивайки го към тавана. За частица от секундата то мина пред лицето му.
В тясното помещение се разнесе оглушителен трясък. Мазилка и стъкла от лампите на тавана се посипаха над Микаел, когато Миро Николич произведе единайсет изстрела. За миг Микаел Блумквист погледна атентатора право в очите.
После Миро Николич отстъпи и дръпна към себе си оръжието. Микаел бе напълно неподготвен и изпусна дулото. Внезапно осъзна, че животът му е в опасност. Вместо да потърси прикритие, се хвърли напред към нападателя. По-късно разбра, че ако бе реагирал по друг начин, ако бе приклекнал или отстъпил, със сигурност е щял да бъде застрелян на място. Отново сграбчи дулото на картечния пистолет. Притисна атентатора към стената с цялата тежест на тялото си. Чу още шест или седем изстрела и отчаяно дръпна картечния пистолет, за да насочи цевта към пода.
ЕРИКА БЕРГЕР ИНСТИНКТИВНО приклекна при втората серия изстрели. Падна и удари главата си в един стол. После се сви на пода, вдигна поглед и видя, че три куршума са се забили в стената точно на мястото, където току-що бе седяла.
Шокирана, изви глава и видя Микаел Блумквист да се бори с мъжа на входа. Беше паднал на колене и сграбчил картечния пистолет с две ръце, опитвайки се да го отклони от себе си. Ерика видя как атентаторът се бореше, за да се освободи. Всеки път удряше с юмрук Микаел по лицето и слепоочието.
МОНИКА ФИГЕРУЛА НАТИСНА рязко спирачки пред „Гърнето на Самир“, отвори вратата и се хвърли към ресторанта. Бе извадила своя „Зиг Зауер“ с вдигнат предпазител, когато осъзна, че точно пред ресторанта има паркирана кола.
Зад волана видя Томи Николич и насочи оръжието си срещу лицето му от другата страна на стъклото.
– Полиция. Горе ръцете! – изкрещя тя.
Томи Николич вдигна ръце.
– Излез от колата и лягай на улицата – кресна Моника.
Изви глава и каза на Курт Свенсон:
– Ресторанта!
Курт Свенсон и Соня Мудиг затичаха през улицата.
Соня Мудиг помисли за децата си. Беше противно на всякакви полицейски инструкции да се втурва в сграда с извадено оръжие, преди да е получила подкрепление, без защитна жилетка и без преценка на ситуацията…
После чу изстрел в ресторанта.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ БЕ ПЪХНАЛ средния си пръст между спусъка и скобата, когато Миро Николич отново започна да стреля. Чу зад гърба си трясък на стъкла. Усети мъчителна болка в пръста – атентаторът едно след друго натискаше спусъка и притискаше пръста му, но оръжието не можеше да стреля. Юмручните удари валяха по лявата страна на главата му и Микаел внезапно осъзна, че е на 45 години и е адски нетрениран.