– А Блумквист?
– Не е бил замесен. Дори не знаем дали е бил в „Гърнето на Самир“ при ареста.
– Дяволите да ме вземат, направо не мога да повярвам! – каза Фредрик Клинтон. – Какво знаят братята Николич?
– За нас? Нищо. Мислят, че и Бьорк, и Блумквист са задачи, свързани с трафика.
– Но са знаели, че мишената е Блумквист?
– Разбира се, но едва ли ще се разбъбрят, че са поели мокра поръчка. Ще си държат устата затворена до съда. Ще влязат за нелегално притежание на оръжие и, предполагам, за насилие над униформен служител.
– Проклети глупаци! – каза Клинтон.
– Да, изложиха се. Засега ще оставим Блумквист, но нищо чак толкова страшно не се е случило.
ЧАСЪТ БЕ ЕДИНАЙСЕТ вечерта, когато Сузан Линдер и двама юначаги от отдел „Лична охрана“ на „Милтън Секюрити“ взеха Микаел Блумквист и Ерика Бергер от Кунгсхолмен.
– Ама и ти добре си се разхождаш – каза Сузан Линдер на Ерика Бергер.
– Сори – мрачно каза Ерика.
Бе изпаднала в шок в колата, на път за спешното. Внезапно осъзна, че двамата с Микаел Блумквист за малко щяха да бъдат убити.
Микаел прекара в спешното около час, получи лепенки на лицето, рентгенова снимка и превръзка на левия среден пръст. Силно го болеше горната част на пръста и вероятно щеше да му падне нокътят. По ирония на съдбата най-сериозното си нараняване получи, когато Курт Свенсон се появи и изтръгна Миро Николич от хватката му. Тогава средният пръст на Микаел, който бе затиснат от спусъка на картечния пистолет, чисто и просто се счупи. Болеше адски, но едва ли застрашаваше живота му.
За Микаел шокът дойде чак два часа по-късно, когато пристигна в Отдела за защита на конституцията в РПС/Сек и даде показания пред криминален инспектор Ян Бублански и прокурор Ранхилд Густавсон. Внезапно се затресе от студ, усети силна умора и за малко да заспи насред въпросите. После се завърза разговор.
– Не знаем какво планират – каза Моника Фигерула. – Не знаем дали Блумквист е бил замислен като единствена жертва, или и Бергер е трябвало да умре. Не знаем дали ще опитат отново и дали и някой друг от „Милениум“ е застрашен… А и защо да не убият Саландер, която е действителната заплаха за Секцията?
– Вече позвъних и информирах сътрудниците в „Милениум“, докато оправяха Микаел в болницата – каза Ерика Бергер. – Всички ще се укрият, докато не излезе вестникът. Редакцията ще бъде пуста.
Първата реакция на Тощен Едклинт бе веднага да осигури охрана на Микаел Блумквист и Ерика Бергер. После и той, и Моника Фигерула осъзнаха, че едва ли бе много умно да привличат вниманието, като се свържат с отдел „Лична охрана“ на Полицията за сигурност.
Ерика Бергер разреши проблема, като се отказа от полицейска закрила. Тя вдигна слушалката и се обади на Драган Армански, обяснявайки му положението. Вследствие на което късно вечерта охраната ѝ бе възложена на Сузан Линдер.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ и Ерика Бергер бяха настанени на горния етаж на сигурно място, разположено малко след Дротнингхолм, на пътя към центъра на Екерьо. Беше голяма вила от трийсетте години, с изглед към морето, внушителна градина и прилежащи постройки и имоти. Принадлежеше на „Милтън Секюрити“, но се обитаваше от Мартина Шьогрен, шейсет и осем годишната вдовица на дългогодишния сътрудник Ханс Шьогрен, загинал при инцидент петнайсет години преди това, когато във връзка с изпълнение на служебна задача стъпил върху миниран под в пустееща къща край Сала. След погребението Драган Армански говори с Моника Шьогрен и я назначи като икономка да се грижи за имота. Тя живееше безплатно в пристройка на долния етаж и поддържаше горния за случаите, когато няколко пъти в годината от „Милтън Секюрити“ решаваха да скрият там някого, който по действителни или въображаеми причини се опасяваше за своята сигурност.
Моника Фигерула ги последва. Тя се отпусна на един стол в кухнята и остави Мартина Шьогрен да поднесе кафе, докато Ерика Бергер и Микаел Блумквист се настаниха на горния етаж, а Сузан Линдер проверяваше алармите и електронното охранително оборудване около сградата.
– В бюрото до банята има четки за зъби и хигиенни принадлежности – викна Мартина Шьогрен към стълбите.
Сузан Линдер и двамата охранители от „Милтън Секюрити“ се настаниха в стая на партера.
– На крак съм, откакто се събудих в четири сутринта – каза Сузан Линдер. – Можете да направите график, но ме оставете да поспя поне до пет сутринта.
– Може да спиш цяла нощ, ние ще се погрижим – каза единият от охранителите.
– Благодаря – каза Сузан Линдер и отиде да си легне.
Моника Фигерула разсеяно слушаше как двамата охранители свързват алармата за движение в градината и теглят клечка кой ще поеме първата смяна. Онзи, който загуби, си направи сандвич и седна в стая с телевизор до кухнята. Моника Фигерула разгледа шарените чаши за кафе. Тя също бе на крак от ранна утрин и се чувстваше замаяна от умора. Тъкмо мислеше дали да не си отиде у дома, когато Ерика Бергер слезе и си наля чаша кафе. Седна от другата страна на масата.
– Микаел заспа като пън веднага щом докосна леглото.
– Реакция след адреналина – каза Моника Фигерула.
– Какво ще стане сега?
– Ще трябва да стоите настрана няколко дни. След седмица всичко това ще свърши, както и да свърши. Как си?
– Горе-долу. Още малко ме тресе. Такова нещо не се случва всеки ден. Тъкмо звъннах и обясних на мъжа ми защо няма да се прибера тази вечер.
– Хм.
– Омъжена съм за...
– Знам за кого си омъжена.
Мълчание. Моника Фигерула потърка очите си и се прозя.
– Трябва да се прибера и да поспя – каза.
– За Бога! Стига мрънка, върви горе при Микаел – каза Ерика.
Моника Фигерула я погледна.
– Личи ли ми? – запита тя.
Ерика кимна.
– Микаел каза ли нещо…
– Нито дума. Той винаги е дискретен по отношение на познатите му дами. Но понякога е като отворена книга. А ти ставаш доста враждебна, щом само ме зърнеш. Опитвате се да скриете нещо.
– Заради моя шеф – каза Моника Фигерула.
– Шефът ти ли?
– Да. Едклинт ще побеснее, ако разбере, че аз и Микаел имаме…
– Разбирам.
Мълчание.
– Не знам какво става между теб и Микаел, но не съм твоя съперница – каза Ерика.
– Тъй ли?
– Микаел ми е любовник от време на време. Но не съм омъжена за него.
– Разбрах, че отношенията ви са специални. Разказа ми за вас двамата, когато бяхме в Сандхамн.
– Била си в Сандхамн с него? Тогава е сериозно.
– Я не се майтапи!
– Моника… Надявам се ти и Микаел… Ще опитам да се държа настрана.
– А ако не можеш?
Ерика Бергер вдигна рамене.
– Бившата му жена откачи, когато Микаел ѝ изневери с мен. И го изхвърли. Беше моя грешка. Докато Микаел е сам и достъпен, не смятам да изпитвам никакви угризения на съвестта. Но съм си обещала, че ако се обвърже сериозно с някого, ще се държа на разстояние.
– Не знам дали мога да разчитам на него.
– Микаел е специален. Влюбена ли си в него?
– Да, струва ми се.
– Е, добре тогава. Само не го отсвирвай без време. Върви сега да спиш.
Моника известно време мисли. После се качи на горния етаж, съблече се и се пъхна в леглото при Микаел. Той промърмори нещо и сложи ръка на кръста ѝ.
Ерика Бергер остана сама в кухнята и дълго размишлява. Внезапно се усети нещастна.