Медиите съобщаваха в своите репортажи, че със Саландер са проведени седем полицейски разпита. На всички обвиняемата отказала дори да каже „добро утро“. Първите разпити се водели от Гьотеборгската полиция, останалите – от полицията в Стокхолм. От записите на разпитите си личеше, че полицаите са правили любезни опити да я убедят да си отвори устата и безкрай са повтаряли едни и същи въпроси, но без да получат нито един отговор.
Нищо друго освен покашляне.
На няколко пъти на лентата бе записан гласът на Аника Джанини, която заявяваше, че клиентката ѝ няма намерение да отговаря на въпроси. Обвинението срещу Лисбет Саландер следователно се опираше изцяло на технически улики и факти, които следователите възнамеряваха да изложат.
Мълчанието на Лисбет бе поставило защитаващата я адвокатка в донякъде затруднено положение, тъй като и нея принуждаваше да мълчи.
Какво са обсъждали Аника Джанини и Лисбет Саландер насаме, оставаше поверително.
Екстрьом не скри факта, че на първо време смята да пледира за психиатрично лечение на Лисбет Саландер, а впоследствие и за доста години затвор. Нормално бе обратното, но той смяташе, че в нейния случай наяве са толкова ясни психични смущения и толкова ясно съдебнопсихиатрично заключение, че не виждал друга възможност. Би било крайно необичайно съдът да се противопостави на съдебнопсихиатричното заключение.
Екстрьом смяташе също, че поставяне на Саландер под попечителство няма да се иска. В едно интервю бе обяснил със загрижена физиономия, че в Швеция има известен брой социопати с толкова тежки психични смущения, че представляват опасност за себе си и за околните, и че науката не разполага с други алтернативи, освен да държи тези хора под ключ. Спомена случая с буйната Анет, което през седемдесетте години непрестанно присъстваше в средствата за масова информация и която трийсет години по-късно още бе на лечение в клиника. Всеки опит да се облекчи режимът ѝ свършваше с безумни нападения над роднини и болничен персонал или с опити да се самонарани. Екстрьом твърдеше, че Лисбет Саландер страда от подобна форма на психопатични смущения.
Интересът на медиите нарасна и по простата причина, че адвокатката на Лисбет Саландер не даде изявление за медиите. Тя последователно отказваше да бъде интервюирана и да изложи позицията на другата страна. Така медиите се озоваха в неприятна ситуация – от страна на обвинението бяха затрупани с информация, а защитата не бе дори намекнала какво е отношението на Саландер към обвинението и каква стратегия ще бъде използвана в хода на процеса. Което беше необичайно.
Това положение бе обстойно коментирано от юридически експерти, наети да наблюдават делото за сметка на един вечерен вестник. В хрониката на процеса експертите посочваха, че Аника Джанини е уважаван адвокат и защитничка на правата на жените, но че изцяло ѝ липсва опит в криминалните дела, като правеха заключение, че е неподходяща да защитава Лисбет Саландер. От сестра си Микаел Блумквист бе научил също, че няколко известни адвокати се бяха свързали с нея, предлагайки ѝ услугите си. По указание на своята клиентка Аника Джанини любезно бе отклонила тези предложения.
ДОКАТО ЧАКАШЕ ОТКРИВАНЕТО на процеса, Микаел огледа другите присъстващи. Забеляза Драган Армански на най-близкото до изхода място.
Погледите им за миг се срещнаха.
Екстрьом, който бе струпал на масата пред себе си внушителен куп хартия, от време на време кимаше на журналистите, които познаваше.
Аника Джанини седеше на маса точно срещу Екстрьом. Тя сортираше документи и не поглеждаше никого. Микаел реши, че сестра му изглежда малко нервна. Нещо като сценична треска, каза си той.
После в залата влязоха председателят на съда, заседателите и служителите.
Председателстващ съда бе съдия Йорген Иверсен, 57-годишен белокос мъж със слабо лице и гъвкава походка. Микаел бе проучил Иверсен и знаеше, че е известен като много опитен и коректен съдия, водил няколко забележителни дела.
Накрая в съдебната зала бе въведена Лисбет Саландер.
Въпреки че бе свикнал на способността на Лисбет да се облича скандално, Микаел се стресна, като видя, че Аника Джанини ѝ бе позволила да се появи в съдебната зала, облечена в къса кожена пола с разпарцаливен подгъв и черен потник с надпис I am irritated[48], който не скриваше докрай татуировките ѝ. Носеше ботинки, колан с капси и раирани три четвърти чорапи в черно и лилаво. На ушите си имаше десетина пиърсинга и халки през устните и веждите. След операцията, заради която бяха обръснали черепа ѝ, сега на главата ѝ стърчаха на всички страни тримесечни кичури.