Освен това бе и необичайно тежко гримирана. Сиво червило, боядисани вежди и черна спирала на миглите, с каквато Микаел никога не я бе виждал. По времето, когато общуваше с нея, тя изобщо не се интересуваше от грим.
Меко казано, изглеждаше донякъде вулгарно. Или по-скоро готически. Напомняше на вампир от някой филм на художник аниматор от шейсетте години. Микаел забеляза, че част от репортерите сред публиката изумено затаиха дъх и развеселено се усмихнаха при появата ѝ. Когато най-сетне можаха да видят обвеяната със скандална слава девойка, за която бяха писали толкова много, действителността надскочи всичките им очаквания.
После Микаел осъзна, че Лисбет Саландер се появява в този вид нарочно. Обикновено тя се обличаше небрежно и безвкусно. Микаел винаги бе предполагал, че не се носи така заради някаква мода, а за да подчертае собствената си идентичност. Лисбет Саландер маркираше своята лична зона, за да я предпази от враждебни набези. Той винаги бе възприемал капсите по коженото ѝ яке като защитен механизъм, подобен на този, който притежават таралежите. Като сигнал срещу обкръжението. Не се опитвай да ме докосваш. Ще боли.
Когато влезе в съдебната зала, бе докарала стила си на обличане до крайна пародия.
И той внезапно разбра, че това не е случайно, че е част от стратегията на Аника.
Ако Лисбет Саландер бе влязла с пригладена коса, плетена блузка и прилични обувки, щеше да изглежда като предателка, опитваща се да пробута на съда някаква измислица.
Беше въпрос на доверие. Сега бе дошла като самата себе си и като никоя друга. В донякъде преувеличен стил, в интерес на истината. Не се правеше на нещо, което не е. Посланието ѝ към съда бе, че няма причина да се срамува или да се преструва. Ако съдът има проблем с вида ѝ, то това не е неин проблем. Обществото я бе обвинило за разни неща и прокурорът я бе изправил пред съда. С появата си тя показваше, че възнамерява да отхвърли всички прокурорски обвинения.
Движеше се уверено и седна на посоченото място до своята адвокатка. Обходи залата с поглед, в който нямаше любопитство. По-скоро сякаш си набелязваше онези, които вече я бяха осъдили на страниците на печатните медии.
Микаел я виждаше за пръв път, откакто бе лежала като кървяща парцалена кукла на дивана в кухнята в Госеберя, и бе изминала повече от година и половина, откакто се бяха срещали при нормални обстоятелства. Ако изобщо изразът „нормални обстоятелства“ би могъл да се използва във връзка с Лисбет Саландер. За секунди погледите им се срещнаха. Тя задържа своя за кратко, но не даде признаци, че го е познала. Затова пък веднага видя синините по бузата му и хирургическия лейкопласт, лепнат над дясната му вежда. За частица от секундата на Микаел му се стори, че мерна в очите ѝ нещо като усмивка. Не беше сигурен дали не си въобразява. После съдия Иверсен почука по масата и откри процеса.
ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖИ не повече от трийсет минути. Най-напред присъстващите изслушаха въвеждащото изложение на прокурор Екстрьом. В него той изброяваше пунктовете, по които бе повдигнато обвинение.
Всички журналисти освен Микаел Блумквист трескаво записваха, въпреки че вече знаеха за какво се кани прокурор Екстрьом да я осъди. Микаел вече бе написал своя материал и отиде в съда само за да регистрира присъствие и да срещне погледа на Лисбет Саландер.
Въведението на Екстрьом отне двайсет и две минути. После дойде ред на Аника Джанини. Това, което каза, ѝ отне трийсет секунди. Гласът ѝ бе стабилен.
– Защитата отхвърля всички точки на обвинението освен една. Моята клиентка се признава за виновна в незаконно притежание на оръжие, а именно на сълзотворен спрей. По всички останали точки моята клиентка отхвърля всяка отговорност. Ще докажем, че твърденията на обвинението са погрешни и че правата на моята клиентка са били грубо потъпкани. Ще пледирам, че клиентката ми е невинна, ще искам да бъде отменено попечителството над нея и да ѝ бъде върната свободата.
От блока на репортерите се чу шушукане. Стратегията на адвокат Аника Джанини най-сетне се появи на бял свят. И не беше онова, което журналистите очакваха. Те предполагаха, че Аника Джанини ще се позове на психическото заболяване на клиентката си и ще го употреби в нейна полза. Микаел внезапно се усмихна.