– Обвинението срещу адвокат Бюрман е ужасно.
– Така мислиш ти. Можеш ли чрез алиби или по друг начин да докажеш, че той не е насилил моята клиентка?
– Това, разбира се, е невъзможно. Но вероятността…
– Благодаря. Това беше всичко – каза Аника Джанини.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ СРЕЩНА със сестра си в офиса на „Милтън Секюрити“ в седем вечерта, за да обсъдят изминалия ден.
– Беше почти както очаквахме – каза Аника. – Екстрьом е приел автобиографията на Саландер за чиста монета.
– Добре. Тя как се държи?
Аника изведнъж се разсмя.
– Държи се отлично, като пълна психопатка. Просто и естествено.
– Хм.
– Днес ставаше дума преди всичко за Старалхолмен. Утре – Госеберя, разпити на хора от техническия отдел и други такива. Екстрьом ще се опита да докаже, че Саландер е отишла там да убие баща си.
– Окей.
– Но може да имаме технически проблем. Следобед Екстрьом призова някоя си Улрика фон Лийбенстал от Агенцията за контрол на попечителите. Тя започна да се заяжда, че нямам право да защитавам Лисбет.
– Как така?
– Твърди, че Лисбет е под попечителство и че няма право сама да избира своя адвокат.
– Нима?
– Съдия Иверсен трябва да е взел отношение към това до утре сутринта. Говорих с него набързо след края на заседанията днес. Смятам, че ще разреши да я представлявам. Моят аргумент беше, че агенцията е имала на разположение три месеца да протестира и че е нахалство да излизат с това, след като процесът вече е започнал.
– В петък ще свидетелства Телебориан. Ти си тази, която трябва да го разпита.
СЛЕД КАТО В ЧЕТВЪРТЪК проучи снимките и изслуша многословните технически заключения за случилото се в Госеберя, прокурор Екстрьом окончателно се убеди, че Лисбет Саландер е издирила баща си с цел да го убие. Най-силното звено във веригата улики бе, че със себе си е носела огнестрелно оръжие, полски „Р-83 Ванад“.
Фактът, че Александър Залаченко (по разказа на Лисбет Саландер) и вероятно убиецът на полицая Роналд Ниедерман (според показанията на Залаченко, направени, преди да бъде убит в Салгренската болница) на свой ред са се опитали да убият Лисбет Саландер и че тя е била погребана в яма в гората, по никакъв начин не променяха обстоятелството, че е проследила баща си до Госеберя целенасочено, за да го убие. При това е била съвсем близко до целта – успяла е да забие брадва в лицето му. Екстрьом настояваше Лисбет Саландер да бъде осъдена за опит за убийство, както и за подготовка на убийство, както и за нанасяне на тежък побой.
По думите на самата Лисбет Саландер, тя отишла в Госеберя, за да се изправи срещу баща си и да го накара да признае убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман. Това сведение бе от драматично значение, що се отнася до въпроса за умисъла.
Когато Екстрьом приключи разпита на свидетеля Меркер Хансон от техническия отдел на Гьотеборгската полиция, адвокат Аника Джанини зададе няколко кратки въпроса.
– Господин Хансон, има ли нещо, каквото и да е то, в твоето разследване и в цялата събрана от теб техническа документация, което някак би могло да потвърди, че Лисбет Саландер е отишла в Госеберя с намерението да убие баща си?
Мелкер Хансон размисли малко.
– Не – отвърна той накрая.
– Значи не можеш да кажеш нищо за нейния умисъл?
– Не.
– В такъв случай заключението на прокурор Екстрьом, макар добре формулирано и многословно, е чисто предположение?
– Така излиза.
– Има ли нещо сред техническите доказателства, което противоречи на показанията на Лисбет Саландер, че е взела със себе си полското оръжие „Р-83 Ванад“ просто защото по случайност се е намирало в чантата ѝ и не е знаела какво да прави с него, след като предишния ден го е отнела от Сони Ниеминен в Сталархолмен?
– Не.
– Благодаря – каза Аника Джанини и седна на мястото си.
Това бе единственото ѝ изказване за целия час, в който бе свидетелствал Хансон.
БИРГЕР ВАДЕНШЬО НАПУСНА сградата на Секцията на Артилеригатан към шест в четвъртък вечерта с чувството, че над главата му са надвиснали застрашително тревожни облаци, знак за близък провал. От няколко седмици вече знаеше, че носи титлата директор, тоест шеф на Секцията за специални анализи, само формално. Неговото мнение, протестите и призивите му не играеха никаква роля. Фредрик Клинтон вземаше всички решения. Ако Секцията бе открита и официална институция, това нямаше да има кой знае какво значение, просто щеше да се обърне към най-близкостоящия началник, за да представи протестите си.
Но при сегашното положение нямаше на кого да се оплаче. Бе сам и изоставен на божията милост от човек, когото смяташе за луд. И най-лошото бе, че авторитетът на Клинтон бе ненарушим. Палета като Юнас Сандберг и верноподаници като Георг Нюстрьом – всички те се подчиняваха на най-малкия знак, даден от смъртно болния луд.