– Седни – каза Ваденшьо.
Никой не се съмняваше, че е размислил. Микаел си отдъхна. С него бяха Моника Фигерула, прокурор Ранхилд Густавсон, анонимният сътрудник от Сепо Стефан и още две напълно неизвестни личности.
– Нямам нищо общо с убийствата – каза Ваденшьо, когато Едклинт пусна отново магнетофона.
– Убийства. В множествено число – каза Микаел Блумквист на Моника Фигерула.
– Шт… – отвърна тя.
– Бяха Клинтон и Гулберг. Нямах представа какво смятат да правят. Кълна се. Бях напълно шокиран, когато чух, че Гулберг е застрелял Залаченко. Не можех да повярвам, че е истина… не можех. И когато чух за Бьорк, щях да получа сърдечен удар.
– Разкажи за убийството на Бьорк – каза Едклинт, без за миг да сменя тона. – Как стана?
– Клинтон го поръча на някой. Не знам как стана, но бяха двама югославяни. Сърби, ако не се лъжа. Георг Нюстрьом им възложи задачата и им плати. Когато научих, разбрах, че това ще свърши с катастрофа.
– Хайде сега отначало – каза Едклинт. – Кога започна да работиш за Секцията?
Веднъж започнал да говори, нищо не можеше да спре Ваденшьо. Разпитът продължи почти пет часа.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШEСТА Петък, 15 юли
ДОКТОР ПЕТЕР ТЕЛЕБОРИАН, седнал на свидетелската скамейка в съда в петък сутринта, определено внушаваше доверие. Разпитван от прокурор Екстрьом в продължение на около деветдесет минути, психиатърът отговаряше на всички въпроси спокойно и авторитетно. Изглеждаше ту разтревожен, ту развеселен.
– Нека обобщим – каза Екстрьом и прелисти бележките си. – Като дългогодишен психиатър преценяваш, че Лисбет Саландер страда от параноична шизофрения. Така ли е?
– През цялото време казвах, че е крайно трудно да се направи точна оценка на състоянието ѝ. Както е известно, спрямо лекари и оторизирани лица пациентката се държи повече като аутист. Смятам, че страда от тежка психична болест, но в момента не мога да дам точна диагноза. Не мога и да реша в каква фаза на психоза се намира, без да се направят значително по-обширни проучвания.
– Но във всеки случай не смяташ, че е психично здрава.
– Цялата ѝ история е явно доказателство, че не е.
– Ти имаше възможност да се запознаеш с така наречената автобиография, която Лисбет Саландер е предоставила на съда като обяснение. Как би я коментирал?
Петер Телебориан разпери ръце и вдигна рамене.
– Но как преценяваш достоверността на разказаното?
– Няма достоверност. Има редица твърдения за разни хора, кое от кое по-фантасмагорични. Изобщо тъкмо писменото ѝ обяснение навежда на мисълта, че страда от параноична шизофрения.
– Някакъв пример?
– Най-явният е описанието на така наричаното от нея изнасилване, за което твърди, че е виновен нейният попечител Бюрман.
– Би ли обяснил?
– Описанието изобилства от подробности. Класически пример за определен тип гротескни фантазии, които се срещат най-вече у децата. Има много подобни случаи, в които родители са обвинени в кръвосмешение, детето дава описания, поразяващи със своята нелогичност, а технически улики изцяло липсват. Това са еротични фантазии, на които се отдават дори деца в ранна възраст… Все едно гледат филм на ужасите по телевизията.
– Но Лисбет Саландер вече не е дете, а пораснала жена – каза Екстрьом.
– Да, и затова остава да се реши точно на какво психическо ниво се намира. Но по същество имаш право. Тя е пораснала и вероятно си вярва на дадените от нея описания.
– Искаш да кажеш, че са лъжа.
– Не. Ако вярва в това, което казва, не са лъжа. Тя просто не може да различи фантазията от реалността.
– Значи не е била изнасилена от адвокат Бюрман?
– Не. Това може да се смята за напълно невероятно. Тя има нужда от квалифицирано лечение.
– Самият ти се появяваш в нейния разказ…
– Да, наистина пикантно. Но отново става дума за нейна фантазия. Ако повярваме на бедното момиче, ще излезе, че съм едва ли не педофил…
Той се усмихна и продължи:
– От автобиографията на Саландер научаваме, че тя е била малтретирана, като в клиниката „Санкт Стефан“ е държана почти непрекъснато завързана за леглото с колан, както и че съм влизал нощем в стаята ѝ. Това е почти класически случай. Тя е неспособна да тълкува правилно действителността, или по-точно казано, тя така гледа на действителността.
– Благодаря. Обръщам се към защитата. Дали госпожица Джанини има въпроси?
След като през първите два дни на процеса Аника Джанини почти нямаше въпроси, нито възражения, всички очакваха, че тя отново ще зададе няколко служебни въпроса и с това ще приключи разпита. Много лошо участие на защитата – помисли Екстрьом.