Според проведеното от ранни зори разузнаване пет души, идентифицирани като сътрудници в Секцията, бяха минали през вратата от сутринта. И петимата за няколко секунди бяха заловени и оковани в белезници.
Моника Фигерула носеше бронежилетка. Тя мина през жилището, което бе главна квартира на Секцията още от шейсетте години, отваряйки врата след врата. Видя, че ще ѝ трябва истински археолог, който да помогне да се сортират огромните купчини документи, изпълващи стаите.
Само няколко секунди след като влезе в апартамента, Моника отвори вратата към по-малко помещение, навътре в жилището, и забеляза, че е стая за нощувка. Тук внезапно се озова очи в очи с Юнас Сандберг, който не бе предвиден при сутрешното разпределение на задачите.
Предишната вечер човекът, определен да следи Сандберг, го бе изгубил. Колата му бе паркирана на Кунгсхолмен, а той не се върна в жилището си през нощта. Така че сутринта не се знаеше как да бъде намерен и арестуван.
Сега стана ясно, че по причини, свързани със сигурността, членовете на Секцията са давали нощни дежурства в апартамента. И Сандберг е спял след своето.
Юнас Сандберг беше само по гащи и изглеждаше сънен. Протегна се за служебното си оръжие на нощната масичка. Моника Фигерула се наведе и избута оръжието на пода, далеч от леглото.
– Юнас Сандберг, задържан си за съучастие в убийствата на Гунар Бьорк и Александър Залаченко, както и за опит за убийство на Микаел Блумквист и Ерика Бергер. Обуй си панталоните.
Юнас Сандберг се опита да нанесе юмручен удар на Моника Фигерула. Тя парира и каза:
– Шегуваш ли се?
Сграбчи ръката му и толкова силно му изви китката, че Сандберг се принуди да отстъпи и да коленичи. Моника го натисна към пода и сложи коляно върху гръбнака му. Окова го лично. Всъщност за първи път, откакто бе постъпила в РПС/Сек, използва белезниците по служба.
Предаде Сандберг на един униформен и продължи. Накрая отвори последната врата в апартамента. Според скиците, получени от кантората за градско строителство, това трябваше да е малък тайник, водещ към двора. Застана на прага и срещна погледа на най-изтощеното плашило, което някога бе виждала. Че стоеше пред смъртно болен човек, не се усъмни и за секунда.
– Фредрик Клинтон, арестуван си за съучастие в убийство, опит за убийство и редица други престъпления – каза тя. – Лежи си мирно в леглото. Извикали сме линейка, за да те закара на Кунгсхолмен.
КРИСТЕР МАЛМ се бе пласирал точно пред входа на Артилеригатан. За разлика от Хенри Кортез, той добре се справяше с дигиталния си „Никон“. Използва къс телеобектив и снимките бяха абсолютно професионални.
Те показваха как членовете на Секцията един по един биват извеждани през портата и настанявани в полицейски коли и как накрая линейка откарва Фредрик Клинтон. Очите му срещнаха обектива на камерата точно в мига, в който Кристер щракна. Изглеждаше неспокоен и объркан.
По-късно снимката спечели наградата „Снимка на годината“.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА Петък, 15 юли
СЪДИЯ ИВЕРСЕН УДАРИ с чукчето в 12,30 часа, с което обяви възобновяването на процеса. Не можа да не забележи, че до масата на Аника Джанини внезапно се бе появило трето лице – Холгер Палмгрен, инвалидна количка.
– Здрасти, Холгер – каза съдия Иверсен. – Не съм те виждал отдавна в съдебната зала.
– Добър ден, съдия Иверсен. Някои дела са толкова комплицирани, че младежите се нуждаят от малко помощ.
– Мислех, че вече не си действащ адвокат.
– Бях болен. Но адвокат Джанини ми се довери и ме взе за сътрудник в това дело.
– Разбирам.
Аника Джанини се прокашля.
– Всъщност Холгер Палмгрен много години е представлявал Лисбет Саландер.
– Няма да споря по въпроса – каза съдия Иверсен.
Той кимна на Аника Джанини да започва. Тя се изправи. Никога не бе харесвала шведския начин да се провеждат съдебни заседания с неофициален тон, все едно че всички са седнали на маса и вечерят. Почувства се много по-добре, когато започна да говори изправена.
– Струва ми се, че трябва да започнем със заключителните коментари от сутринта. Господин Телебориан, защо постоянно подценявате всички изявления на Лисбет Саландер?
– Защото са явно неверни – отвърна Петер Телебориан.
Той бе спокоен и отпуснат. Аника Джанини кимна и се обърна към съдия Иверсен.
– Господин съдия, Петер Телебориан твърди, че Лисбет Саландер лъже и фантазира. Сега защитата ще докаже, че всяка дума от автобиографията на Саландер е вярна. Ще покажем и документация за това. Графична, писмена и чрез свидетелски показания. Стигнахме до момента, в който прокурорът очерта главните линии на обвинението. Слушахме и сега знаем как точно изглеждат обвиненията срещу Лисбет Саландер.