Внезапно Аника Джанини усети, че устата ѝ пресъхва и ръката ѝ трепери. Пое дълбоко дъх и изпи глътка вода. После опря здраво ръце на гърба на стола, за да не издаде нервността си.
– От изложението на прокурора можем да направим заключение, че той разполага с доста мнения, но с ужасяващо малко доказателства. Той смята, че Лисбет Саландер е простреляла Карл-Магнус Лундин в Сталархолмен. Твърди, че тя е отишла в Госеберя, за да убие баща си. Предполага, че моята клиентка е параноидна шизофреничка и, отвсякъде погледнато, е психично болна. И гради предположението си на сведенията, получени от един-единствен източник, а именно доктор Петер Телебориан.
Тя направи пауза и си пое дъх. Наложи си да говори бавно.
– Така че сега нещата зависят изцяло от Петер Телебориан. Ако е прав, всичко ще е наред. Тогава за моята клиентка ще е добре да получи квалифицираната психиатрична помощ, която искат и той, и прокурорът.
Пауза.
– Но ако доктор Телебориан бърка, нещата отиват в съвсем друга посока. А ако съзнателно лъже, това означава, че моята клиентка е понесла грубо нарушение на човешките си права, нарушение, продължило много години.
Тя се обърна към Екстрьом.
– Това, което ще направим този следобед, е да покажем, че твоят свидетел бърка и че ти като прокурор си бил измамен и си купил фалшиви заключения.
Петер Телебориан, развеселен, се усмихна. Разпери ръце и подканващо кимна на Аника Джанини. Тя отново се обърна към Иверсен.
– Господин съдия. Ще докажа, че така наречената съдебнопсихиатрична експертиза на Петер Телебориан е блъф от начало до край. Ще докажа, че той съзнателно лъже за Лисбет Саландер. Ще докажа, че моята клиентка е жертва на грубо нарушение на човешките права. И ще докажа, че тя е умна и разумна като всеки тук в тази зала.
– Извинявай, но… – започна Екстрьом.
– Момент – тя вдигна пръст. – Позволих ти да говориш необезпокоявано два дни. Сега е мой ред.
Тя отново се обърна към съдия Иверсен.
– Не бих представила толкова тежко обвинение пред съда, ако нямах сериозни основания.
– Моля, продължавай – каза Иверсен. – Но не искам и да чувам за някакви сложни теории на конспирацията. Имай предвид, че може да бъдеш подведена под отговорност за обида с направени пред съда твърдения.
– Благодаря. Ще го запомня.
Обърна се към Телебориан. Той все още, изглежда, се забавляваше със ситуацията.
– Няколко пъти защитата е молила да ѝ бъде предоставен картонът на Лисбет Саландер от времето, когато на млади години е лежала заключена при теб в „Санкт Стефан“. Защо не го получихме?
– Защото един градски съд реши, че е засекретен. Това решение бе взето от грижа за Лисбет Саландер, но ако по-висшестоящ съд отмени решението, разбира се, че ще дам картона.
– Благодаря. През тези две години, прекарани в „Санкт Стефан“, колко нощи Лисбет Саландер е била с усмирителна риза?
– Не мога така направо да си спомня.
– Самата тя твърди, че става дума за 380 от общо 786 денонощия, прекарани в „Санкт Стефан“.
– Не мога да дам точна цифра, но това е фантастично преувеличение. Откъде имате тези цифри?
– От нейната автобиография.
– Искаш да кажеш, че днес тя си спомня точно всяка нощ, когато е била с усмирителна риза? Това е невъзможно.
– Нима? Ти колко нощи помниш?
– Лисбет Саландер беше много агресивна и склонна към насилие пациентка и безспорно трябваше да бъде поставена в обезопасена стая. Може би е добре да обясня каква е целта на такава стая…
– Благодаря, няма нужда. Теоретически това е стая, в която пациентът не трябва да има възприятия, будещи у него тревожност. Колко денонощия лежа 13-годишната Лисбет Саландер с усмирителна риза в такава стая?
– Става дума за… най-много трийсетина пъти по времето, когато лежа в болницата.
– Трийсет. Това е нищожна част от 380-те, споменати от нея.
– Безспорно.
– По-малко от десет процента от дадената от нея цифра.
– Да.
– Нейният картон би ли дал по-ясни сведения?
– Възможно е.
– Отлично – каза Аника Джанини и извади внушителна купчина книжа от чантата си. – Тогава ще предоставя на съда копие от болничния дневник на Лисбет Саландер от „Санкт Стефан“. Преброих колко пъти е отбелязано слагането ѝ в усмирителна риза и установих, че цифрата е 381, тоест с едно повече от съобщената от моята клиентка.
Очите на Петер Телебориан се разшириха.
– Спри… това е засекретена информация. Откъде го взе?
– Получих го от репортер във вестник „Милениум“. Така че не е толкова таен, щом се въргаля по редакциите. Може би трябва да кажа, че извадки от болничния дневник ще бъдат публикувани във вестник „Милениум“ днес. Така че този съд ще има възможност да ги види.