– Това е незаконно…
– Не. Не е. Лисбет Саландер е дала разрешение да се публикуват извадките. Моята клиентка няма какво да крие.
– Твоята клиентка е сложена под попечителство и няма право да взема такива решения сама.
– Ще стигнем и до попечителството. Но най-напред да видим какво се е случило с нея в „Санкт Стефан“.
Съдия Иверсен смръщи вежди и пое дневника, който му подаде Аника Джанини.
– Не съм правила копие за прокурора. Той разполага с този нарушаващ човешкия интегритет документ от един месец.
– Как така? – запита Иверсен.
– Прокурор Екстрьом получи копие от засекретения дневник от Телебориан при среща в неговия кабинет в 17,00 часа на 4 юни тази година.
– Вярно ли е ? – запита Иверсен.
Първият импулс на прокурор Екстрьом бе да отрече. После схвана, че Аника Джанини сигурно има документи.
– Обещах да мълча, но да, поисках да прочета части от дневника – призна Екстрьом. – Трябваше да се убедя, че Саландер е преживяла онова, което твърди.
– Благодаря – каза Аника Джанини. – С други думи, получихме потвърждение, че доктор Телебориан не само говори неистини, но е и извършил закононарушение, като е предоставил на прокурора болничен дневник, който, както сам твърди, е засекретен.
– Ще отбележим това – каза Иверсен.
СЪДИЯ ИВЕРСЕН внезапно се пробуди. По много необичаен начин Аника Джанини току-що бе провела тежка атака срещу свидетел и разбила на пух и прах важна част от показанията му. И твърди, че може да документира онова, което казва. Иверсен оправи очилата си.
– Доктор Телебориан, като се има предвид този дневник, който сам си съставил, можеш ли да ми кажеш колко денонощия е прекарала Лисбет Саландер в усмирителна риза?
– Не си спомням да са били толкова много, но щом го пише в дневника, трябва да му вярвам.
– 381 денонощия. Това не е ли изключително много?
– Необичайно много е, да.
– Как би реагирал, ако ти беше на 13 години и някой те вържеше с каиши в легло със стоманени табли за повече от година? Не е ли това мъчение?
– Пациентката представляваше опасност за себе си и за другите…
– Окей. Опасна за себе си. Самонаранявала ли се е някога Лисбет Саландер?
– Имаше такава опасност…
– Повтарям въпроса: Лисбет Саландер самонаранявала ли се е някога? Да или не?
– Като психиатри сме длъжни да обхващаме цялостната картина. Що се отнася до Лисбет Саландер, можеш например да видиш по тялото ѝ много татуировки и пиърсинги, което също е вид самоунищожение и начин да нарани тялото си. Можем да тълкуваме подобно поведение като себеомраза.
Аника Джанини се обърна към Лисбет Саландер.
– Твоите татуировки израз на себеомраза ли са? – запита тя.
– Не – каза Лисбет Саландер.
Аника Джанини отново се обърна към Телебориан.
– Искаш да кажеш, че аз, като нося обици и също имам татуировка на много интимно място, съм опасна за себе си?
Холгер Палмгрен прихна, но веднага прикри смеха си зад кашлица.
– Не, не това… татуировките могат да бъдат и част от някакъв социален ритуал.
– Искаш да кажеш, че Лисбет Саландер не се вписва в подобен социален ритуал?
– Сама можеш да видиш, че нейните татуировки са гротескни и покриват значителни части от тялото ѝ. Това не е просто телесна декорация.
– Какъв процент?
– Моля?
– При какъв процент татуирана телесна повърхност татуировката престава да бъде декорация и преминава в психично заболяване?
– Изопачаваш думите ми.
– Нима? Как така според теб един социален ритуал е напълно приемлив за мен или за други младежи и се превръща в бреме за моята клиентка, когато трябва да се прецени психическото ѝ състояние?
– Както казах, като психиатър съм длъжен да обхващам цялостната картина. Татуировките са само маркировка, една от многото маркировки, на които обръщам внимание, когато давам оценка за състоянието ѝ.
Аника Джанини за няколко секунди замълча, фиксирайки с поглед Петер Телебориан. После бавно заговори.
– Но, доктор Телебориан, ти си започнал да връзваш клиентката ми, когато е била на 12 и е щяла да навърши 13 години. По онова време не е имала нито една татуировка, нали?
Петер Телебориан се колеба няколко секунди. Аника отново взе думата.
– Предполагам, че не си я завързвал, защото си предвидил, че някой ден в бъдеще ще започне да се татуира?
– Не, разбира се, че не. Татуировките ѝ нямат нищо общо със състоянието ѝ през 1991 година.
– Така се връщаме към първоначалния ми въпрос. Някога самонаранявала ли се е Лисбет Саландер по начин, който да те мотивира да я връзваш за леглото в продължение на година? Например рязала ли се е с нож или бръснач или нещо подобно?