– Разбира се, винаги има някой с различно мнение. Не е нещо необичайно. Но беше истинско бреме да я караме да се храни, защото оказваше яростна съпротива…
– Защото е отказвала да поглъща лекарствата, които са я карали да се чувства тъпа и пасивна. Нямала е проблем с храненето, когато не е била дрогирана. Нямаше ли да е по-приемлив метод на лечение да се изчака с насилствените мерки?
– С твое разрешение, госпожо Джанини, аз съм лекар. И подозирам, че медицинската ми компетентност е по-голяма от твоята. Моя задача е да преценявам какви медицински мерки да се прилагат.
– Вярно, че не съм лекар, доктор Телебориан. Но затова пък не съм изцяло некомпетентна. Освен че съм адвокат, аз съм завършила и психология в Стокхолмския университет. Тези познания са необходими за моята професия.
В залата настъпи мъртва тишина. И Екстрьом, и Телебориан удивено се втренчиха в Аника Джанини. Тя продължи безмилостно.
– Не е ли вярно, че твоите методи на лечение, прилагани към моята клиентка, са довели до силни противоречия между теб и твоя шеф, тогавашния главен лекар Юханес Калдин?
– Не… не е вярно.
– Юханес Калдин е покойник от няколко години и не може да свидетелства днес. Но в съда има човек, който няколко пъти се е срещал с главния лекар Калдин. А именно моят помощник Холгер Палмгрен.
Тя се обърна към него.
– Можеш ли да разкажеш?
Холгер Палмгрен се прокашля. Той все още страдаше от последствията на получения кръвоизлив в мозъка и бе принуден да се концентрира, за да произнася думите си, без да се запъва.
– Бях определен за настойник на Лисбет, когато майка ѝ бе толкова тежко пребита от баща ѝ, че остана инвалид и повече не можеше да се грижи за дъщерята. Бе получила хронични наранявания на мозъка и няколко мозъчни кръвоизлива.
– Говориш за Александър Залаченко?
Прокурор Екстрьом се приведе с внимание напред.
– Точно така – каза Палмгрен.
Екстрьом се изкашля.
– Моля да се отбележи, че навлизаме в тема, която е строго засекретена.
– Едва ли може да е някаква тайна, че Александър Залаченко дълго време е малтретирал майката на Лисбет Саландер – каза Аника Джанини.
Петер Телебориан вдигна ръка.
– Нещата не са толкова ясни, колкото ги представя госпожа Джанини.
– Например?
– Няма съмнение, че Лисбет Саландер е била свидетел на една семейна трагедия, че през 1991-ва нещо е отключило тежкия побой. Но всъщност не съществува никаква документация, че това е продължавало години наред, както твърди госпожа Джанини. Може да са били единични случаи или кавги, излизащи извън контрол. В интерес на истината няма документация и за това, че наистина Залаченко е пребивал майката. Имаме данни, че тя е проституирала, така че е възможно друг да я е пребивал.
АНИКА ДЖАНИНИ ПОГЛЕДНА изумено Петер Телебориан. За кратко изглеждаше останала без думи. После погледът ѝ се фокусира.
– Можеш ли да развиеш тази мисъл?
– Имам предвид, че на практика имаме само твърденията на Лисбет Саландер.
– И?
– Първо, били са две сестри. Сестрата на Лисбет, Камила Саландер, никога не е правила подобни изявления. Тя дори отрече, че такова нещо се е случвало. Освен това, ако наистина е имало малтретиране в такъв размер, както твърди твоята клиентка, това, разбира се, щеше да бъде забелязано от социалните служби.
– Съществува ли някакъв разпит на Камила Саландер, достъпен за нас?
– Разпит?
– Имаш ли документирано, че Камила Саландер е била запитана за онова, което се случва в дома им?
Когато стана дума за сестра ѝ, Лисбет Саландер внезапно се размърда и погледна Аника Джанини.
– Предполагам, че социалните са направили разследване…
– Ти току-що твърдеше, че Камила Саландер никога не е заявявала, че Александър Залаченко е малтретирал тяхната майка, че напротив, отричала е това. Беше категорично изказване. Откъде имаш тези сведения?
Петер Телебориан внезапно замълча за няколко секунди. Погледът му се промени, когато разбра, че е направил грешка. Разбра накъде ще стреля Аника Джанини, но нямаше начин да избегне въпроса.
– Струва ми се, че беше в полицейския доклад – каза той накрая.
– Струва ти се… Самата аз с фенер търсих някакъв полицейски доклад за случилото се на Лундагатан, когато Александър Залаченко е бил силно обгорен. Единственото, до което се добрах, бяха оскъдните доклади, написани от полицаите на място.
– Възможно е…
– Така че бих искала да знам как така си чел полицейски доклад, който е недостъпен за защитата?
– Не мога да ти отговоря – каза Телебориан. – По време на разследването през 1991 г. направих съдебнопсихиатрична експертиза на Лисбет Саландер във връзка с опита ѝ да убие баща си.