– Не затова го призовавам. Той не се е срещал, нито е изследвал Лисбет Саландер и изобщо няма да прави никакви изводи за психическото ѝ състояние.
– Нима…
– Помолих го да прочете доклада ти и цялата документация, която си събрал за Лисбет Саландер, и да прегледа медицинския ѝ дневник от годините, когато е лежала в „Санкт Стефан“. Помолих го за оценка – не за здравословното състояние на клиентката ми, а дали от чисто научна гледна точка има покритие между твоите заключения и предоставения от теб материал.
Петер Телебориан сви рамене.
– Моето уважение… смятам, че знам повече за Лисбет Саландер от всеки друг психиатър в тази страна. Следя развитието ѝ от 12-годишната ѝ възраст и за съжаление изводите ми през цялото време са се потвърждавали от поведението ѝ.
– Много добре – каза Аника Джанини. – Тогава да видим какви са твоите изводи. В доклада пишеш, че лечението било прекъснато, когато тя била на 15 години. Тогава отишла в приемно семейство.
– Правилно. Беше сериозна грешка. Ако бяхме завършили лечението ѝ, може би днес нямаше да сме тук.
– Искаш да кажеш, ако имаше възможност да я държиш в усмирителна риза още една година, тя щеше да стане по-сговорчива?
– Това е доста евтин коментар.
– Моля за извинение. Ти цитираш обстоятелствено изследването, което твоят докторант Йеспер Х. Льодерман е направил, когато Лисбет Саландер е щяла да навърши 18 години. Пишеш, че „нейното самоунищожително и антисоциално поведение се потвърждава от злоупотребата и промискуитета“, които е демонстрирала след пускането ѝ от „Санкт Стефан“. Какво искаш да кажеш с това?
Петер Телебориан мълча няколко секунди.
– Да… тук трябва да се върна малко назад. След като бе пусната от „Санкт Стефан“, Лисбет Саландер започна, както бях предвидил, да злоупотребява с алкохол и дрога. Беше арестувана от полицията няколко пъти. В едно социално изследване също така се твърдеше, че има неконтролируеми сексуални връзки с по-възрастни мъже и че вероятно се е отдала на проституция.
– Дай сега да се разберем по това. Казваш, че злоупотребявала с алкохол. Колко често се напиваше?
– Моля?
– Беше ли пияна всеки ден след пускането ѝ, докато навърши 18 години? Или се напиваше един път седмично?
– Разбира се, не мога да отговоря на това.
– Но ти твърдиш, че е злоупотребявала с алкохол?
– Беше непълнолетна и няколко пъти бе арестувана от полицията за пиянство.
– За втори път повтаряш, че е била задържана няколко пъти. Колко пъти? Един път в месеца или един път всяка седмица?
– Не, не може да става дума за толкова чести случаи…
– Лисбет Саландер е била арестувана два пъти за пиянство – когато е била на 16 и съответно на 17 години. При един от тези случаи е била толкова зле, че я изпратили в болница. Това са онези „няколко пъти“, за които говориш. Била ли е пияна освен в тези два случая?
– Не знам, но можехме да се опасяваме, че поведението ѝ е…
– Извинявай, правилно ли чух? Значи не знаеш дали се е напивала повече от два пъти в тийнейджърските си години, но се опасяваш, че е било така. И твърдиш, че Лисбет Саландер е злоупотребявала с алкохол и наркотици?
– Това са сведения на социалните служби. Не мои. Ставаше дума за цялостната ситуация, в която се намираше Лисбет Саландер. След прекъсването на лечението прогнозата за нея беше очаквано мрачна и животът ѝ наистина протичаше под знака на алкохола, арестите и неконтролирания промискуитет.
– Използваш израза „неконтролиран промискуитет“.
– Да… това е термин, който означава, че тя няма контрол над живота си. Имала е сексуални връзки с по-възрастни мъже.
– Това не е закононарушение.
– Не, но е ненормално поведение за 16-годишно момиче. Отделен въпрос е дали е участвала в тези връзки доброволно, или насила.
– Но ти твърдеше, че е проституирала?
– Това беше може би естествена последица от липсата ѝ на образование, от неспособността ѝ да се справя с учението, поради което така и не си намери работа. Възможно е също да е отъждествявала възрастните мъже с образа на бащата и едно икономическо възнаграждение за сексуални услуги да е било само бонус. Какъвто и да е случаят, за мен това е невротично поведение.