– Искаш да кажеш, че едно 16-годишно момиче, което прави секс, е невротично?
– Изопачаваш думите ми.
– Но не знаеш дали е получавала икономическо възнаграждение за сексуални услуги?
– Никога не е била арестувана за проституция.
– И едва ли би могла, след като това не е нарушение на закона.
– Е, да. В нейния случай обаче става дума за принудително невротично поведение.
– И от този хилав материал ти без колебание си направил извода, че Лисбет Саландер е луда. Когато бях на 16, се напивах до безсъзнание от половинка водка, която крадях от баща ми. Според тебе това означава ли, че съм луда?
– Не, разбира се, че не.
– А не е ли вярно, че когато ти си бил на 17, си бил на купон, където така си се напил, че сте тръгнали из града и сте чупили витрини на площада в Упсала? Полицията те е арестувала, оставила те е да изтрезнееш и после си изтърпял наказанието си.
Петер Телебориан изглеждаше удивен.
– Вярно ли е?
– Да… много хора правят глупости на 17. Но…
– Но това не те кара да смяташ, че страдаш от сериозна психична болест?
ПЕТЕР ТЕЛЕБОРИАН беше раздразнен. Проклетата… адвокатка през цялото време усукваше думите му и се залавяше за подробностите. Отказваше да види цялостната картина. Вмъкваше разсъждения, които нямаха нищо общо със случая, като това, че той самият се е напивал… но как, мамка му, се е добрала до това?
Той се прокашля и повиши глас.
– Докладите на социалните служби категорично потвърдиха, че Лисбет Саландер е водила живот, въртящ се около алкохол, дрога и промискуитет. Социалните служби също така установиха, че Лисбет Саландер е била проститутка.
– Не. Социалните служби никога не са твърдели, че е била проститутка.
– Била е арестувана, когато…
– Не. Не е била арестувана. Била в Тантолунден, когато навършила 17, и се намирала в компанията на значително по-възрастен от нея мъж. Същата година я задържали за пиянство. Отново в компанията на значително по-възрастен мъж. Социалните служби се опасявали, че се е отдала на проституция. Но доказателства за това подозрение така и не се намерили.
– Имала е доста буен сексуален живот с голям брой хора – и момчета, и момичета.
– В твоя доклад, цитирам от четвърта страница, се спираш на сексуалните навици на Лисбет Саландер. Твърдиш, че нейните отношения с приятелката ѝ Мириам Ву потвърждават предположението за сексуална психопатия. Как го потвърждават?
Петер Телебориан внезапно замълча.
– Надявам се, не смяташ да твърдиш, че хомосексуалността е психично заболяване. Защото подобно твърдение е наказуемо.
– Не, естествено, че не. В случая имам предвид сексуален садизъм.
– Искаш да кажеш, че тя е садист?
– Аз…
– Имаме показанията на Мириам Ву от полицията. В техните отношения е нямало насилие.
– Отдавали са се на садо-мазо секс и…
– Сега, честно казано, вече мисля, че четеш прекалено много жълта преса. Лисбет Саландер и нейната приятелка Мириам Ву няколко пъти са се отдавали на сексуални игри, състоящи се в това, че Мириам Ву връзвала моята клиентка и сексуално я задоволявала. Това нито е особено необичайно, нито забранено. За такова нещо ли искаш да затвориш клиентката ми?
Петер Телебориан замаха с ръка.
– Нека кажа нещо лично. Когато бях на 16, се напивах безпаметно. Това ми се случи на няколко пъти в гимназията. Опитвала съм наркотици. Пушила съм марихуана и дори съм смъркала кокаин преди около двайсет години. Сексуалният ми дебют бе с мой съученик, когато бях на 15, и съм имала връзка с момче, което връзваше ръцете ми за таблата на леглото, когато бях на 20. А на 22 имах няколкомесечна връзка с 47-годишен мъж. Според теб психично болна ли съм?
– Госпожо Джанини… ти се подиграваш с това, но твоите сексуални похождения в случая са неподходящ пример.
– Защо? Когато чета твоя така наречен съдебнопсихиатричен анализ на Лисбет Саландер, намирам точка по точка неща, които съвпадат с моята биография. Защо аз съм здрава и с ума си, а Лисбет Саландер е някакъв садист?
– Не тези подробности са решаващи. Не си опитвала на два пъти да убиеш баща си…
– Доктор Телебориан, истината е тази, че изобщо не те засяга с кого Лисбет Саландер желае да прави секс. И не те засяга от какъв пол е нейният партньор или какви са формите на сексуалното им общуване. Но въпреки това изравяш детайли от живота ѝ и ги използваш като доказателство, че е болна.
– Целият живот на Лисбет Саландер от основното училище нататък е отразен в дневника със забележки за немотивирани гневни избухвания срещу учители и съученици.
– Един момент…
Гласът на Аника Джанини внезапно се превърна в ледено острие.