– Погледнете клиентката ми.
Всички впериха погледи в Лисбет Саландер.
– Тя е израснала в ужасяваща семейна среда, с баща, който години наред жестоко е малтретирал майка ѝ.
– Това е…
– Нека довърша. Майката на Лисбет Саландер се е страхувала до смърт от Александър Залаченко. Не е смеела да протестира. Не е смеела да отиде на лекар. Накрая била пребита толкова тежко, че получила хронични мозъчни наранявания. Човекът, който трябвало да поеме отговорността, единственият човек, който опитал да поеме отговорността за семейството, преди дори да е достигнала тийнейджърска възраст, била Лисбет Саландер. Тази отговорност поела сама, защото шпионинът Александър Залаченко бил по-важен от майка ѝ.
– Не бих могъл…
– Резултатът е ситуация, в която обществото е изоставило майката на Лисбет и децата. Изненадан ли си тогава, че Лисбет е имала проблеми в училище? Погледни я. Тя е малка и крехка. Винаги е била най-малката в класа. Била затворена и странна и нямала приятели. Знаеш ли как се отнасят децата към онези свои съученици, които са по-различни от тях?
Петер Телебориан въздъхна.
– Мога да се позова на училищните дневници и да разгледам един по един случаите, в които Лисбет е проявявала агресивност – каза Аника Джанини. – Всеки път е била провокирана. Толкова добре познавам принципите на отритването! И знаеш ли какво?
– Какво?
– Възхищавам се на Лисбет Саландер. Тя е по-силна от мен. Ако аз бях връзвана в усмирителна риза цяла година на 13-годишна възраст, сигурно щях напълно да рухна. Тя е отвръщала с единственото оръжие, което е имала на разположение. А именно – презрението си към теб. Отказвала е да говори с теб.
АНИКА ДЖАНИНИ ИЗВЕДНЪЖ повиши глас. Нервността отдавна я бе напуснала. Чувстваше, че държи положението под контрол.
– В предишните си показания ти говореше за фантазии, твърдеше например, че описанието ѝ на изнасилването от адвокат Бюрман било измислица.
– Така е.
– На какво се основава това ти заключение?
– На опита ми. Познавам фантазиите ѝ.
– Фантазиите ѝ… Но как решаваш кога си измисля? Когато казва, че е лежала в усмирителна риза 380 денонощия, ти заяви, че си измисля, а собственият ти медицински журнал доказва, че случаят е точно такъв.
– Това е друго. Няма никакви признаци и технически доказателства, че Бюрман е насилвал Лисбет Саландер. Искам да кажа, ако е имало пробиване на зърната на гърдите и друго тежко насилие, тя без съмнение е трябвало да бъде отведена с линейка в болница… А това, разбира се, никога не се е случило.
Аника Джанини се обърна към съдия Иверсен.
– Помолих за прожекционен апарат.
– Имаш го – каза Иверсен.
– Тогава да спуснем завесите.
Аника Джанини отвори своя „Пауърбук“ и го включи към прожекционния апарат. Обърна се към своята клиентка.
– Лисбет, сега ще видим един филм. Готова ли си за това?
Лисбет Саландер кимна. През цялото време фиксираше с поглед Петер Телебориан.
– Вече съм го преживяла – каза тя сухо.
– И имам твоето съгласие да го покажа?
Лисбет Саландер кимна.
– Ще кажеш ли кога е направен филмът?
– На 7 март 2003 година.
– Кой го засне?
– Аз. Използвах скрита камера от стандартното оборудване на „Милтън Секюрити“.
– Един момент – извика прокурор Екстрьом. – Това вече започва да прилича на цирк.
– Какво ще гледаме? – запита съдия Иверсен и в гласа му прозвучаха остри нотки.
– Петер Телебориан твърди, че разказът на Лисбет Саландер е измислица. Ще докажа обратното. Филмът е дълъг деветдесет минути, но смятам да покажа само някои откъси. Предупреждавам, че съдържа неприятни сцени.
– Това някакъв трик ли е? – попита Екстрьом.
– Лесно можем да разберем това – каза Аника Джанини и стартира диска в компютъра.
„Нима не познаваш часовника?“ – поздрави адвокат Бюрман заядливо. Камерата се въртеше в неговия апартамент.
След девет минути съдия Иверсен удари с чукчето в момента, в който адвокат Нилс Бюрман насилствено пъхаше дилдо в аналното отверстие на Лисбет Саландер. Аника Джанини бе усилила звука. Полузадавените викове на Лисбет през лепенката, покриваща устата ѝ, се чуха в цялата съдебна зала.
– Спрете филма! – каза Иверсен с висок и решителен глас.
Аника Джанини натисна „стоп“. Запалиха осветлението на тавана. Съдия Иверсен се бе зачервил. Прокурор Екстрьом седеше като вкаменен. Петер Телебориан бе блед като мъртвец.
– Адвокат Джанини, колко каза, че е дълъг филмът? – каза съдия Иверсен.
– Деветдесет минути. Самото изнасилване е било на етапи общо от пет-шест часа, но моята клиентка има само слаби възприятия от насилието в последните часове.