Аника Джанини се обърна към Телебориан.
– Има сцена, в която Бюрман пробива с игла зърното на гръдта на моята клиентка, което доктор Телебориан твърди, че е израз на развинтената ѝ фантазия. Това става на седемдесет и втората минута и аз съм готова да покажа епизода сега и тук.
– Благодаря, няма нужда – каза Иверсен. – Госпожице Саландер…
Той спря за секунда, не знаейки как да продължи.
– Госпожице Саландер, защо сте заснели този филм?
– Бюрман вече ме бе изнасилил веднъж и искаше още. На първото изнасилване бях принудена да смуча члена на старчето. Мислех, че ще се повтори, и затова се подготвих добре. Исках да документирам това, което прави, за да мога да го принудя да ме остави на мира. Бях го преценила погрешно.
– Но защо не си заявила в полицията за тежко изнасилване, когато имаш толкова… убедителна документация?
– Не разговарям с полицаи – каза с равен глас Лисбет Саландер.
СЪВСЕМ ВНЕЗАПНО ХОЛГЕР Палмгрен стана от инвалидната количка. Подпря се на ръба на масата. Гласът му бе много ясен.
– По принцип нашата клиентка не разговаря с полицаи или с други представители на властта, най-малко пък с психиатри. Причината е проста. От детството си многократно е опитвала да говори с полицаи, попечители и власти, за да обясни, че майка ѝ е малтретирана от Александър Залаченко. Всеки път наказанието понасяла тя, защото държавни служители решавали, че Александър Залаченко е по-важен от Саландер.
Той се изкашля и продължи:
– И когато най-сетне разбрала, че никой не иска да я чуе, единственият ѝ изход бил да опита да спаси майка си, като убие Залаченко. И тогава това говедо, наричащо себе си „доктор“ – той посочи Телебориан, – изработва фалшива съдебнопсихиатрична диагноза, с която я обявява за луда и получава възможност да я държи в усмирителна риза в „Санкт Стефан“ 380 денонощия. Мамка му!
Палмгрен си седна. Иверсен изглеждаше изненадан от изблика на Палмгрен. Обърна се към Лисбет Саландер.
– Може би искаш пауза…
– Защо? – попита Лисбет.
– Е, тогава продължаваме. Адвокат Джанини, видеофилмът ще бъде прегледан. Ще поискам техническа оценка дали е автентичен. Но сега да продължим със съдебното заседание.
– С удоволствие. Кадрите наистина бяха много неприятни. Но истината е, че клиентката ми е била подложена на физическо, психическо и правно насилие. И човекът, който е най-много виновен за това, е Петер Телебориан. Той е нарушил лекарската си клетва и е предал своята пациентка. Заедно с Гунар Бьорк, сътрудник на нелегална групировка в Полицията за сигурност, е изработил съдебнопсихиатрична експертиза, с която да затвори в клиника неудобната свидетелка. Мисля, че този случай е уникален в шведската правна история.
– Това са нечувани обвинения – каза Петер Телебориан. – Опитал съм се по най-добрия начин да помогна на Лисбет Саландер. Тя се опита да убие баща си. Беше ясно, че нещо с нея не е наред…
Аника Джанини го прекъсна.
– Искам да привлека вниманието на съда към втория съдебнопсихиатричен доклад на доктор Телебориан. Докладът, който днес бе представен в съда. Твърдя, че всичко в него е лъжа, точно както във фалшификата от 1991-ва.
– Но това вече е…
– Съдия Иверсен, би ли наредил на свидетеля да престане да ме прекъсва?
– Господин Телебориан…
– Ще мълча. Но това са нечувани обвинения. Не е чудно, че съм възмутен…
– Господин Телебориан, ще мълчиш, докато не ти се зададе въпрос. Продължавай, адвокат Джанини.
– Съдебнопсихиатричният доклад, представен от доктор Телебориан на съда, се основава на така наричани от автора му наблюдения на клиентката ми, които трябва да са били извършени, след като е била преместена в ареста на Крунуберг на 6 юни, като изследването е приключило на 5 юли.
– Да, така разбрах и аз – каза съдия Иверсен.
– Доктор Телебориан, вярно ли е, че не си имал възможност да правиш тестове или прегледи на клиентката ми преди 6 юни? Преди това, както е известно, тя е лежала в изолация в Салгренската болница.
– Да – каза Телебориан.
– На два пъти си се опитал да получиш достъп до моята клиентка в болницата. И двата пъти ти е било отказано. Така ли е?
– Да.
Аника Джанини отвори чантата си и измъкна някакъв документ. Заобиколи масата и го даде на съдия Иверсен.
– Така – каза Иверсен. – Това е копие от доклада на доктор Телебориан. Какво трябва да докаже?
– Искам да призова двама свидетели, които чакат пред вратата на съда.
– Кои са тези свидетели?
– Микаел Блумквист от списание „Милениум“ и комисар Тощен Едклинт, шеф на Отдела за защита на конституцията в Полицията за сигурност.