– Ако ме извиниш, намирам това решение за неподходящо.
– Слушам.
Палмгрен явно се затрудняваше да формулира думите. Но говореше бавно и не се запъваше.
– Лисбет Саландер е невинна. Фантасмагоричната ѝ автобиография, както господин Екстрьом презрително нарече разказа ѝ, фактически е истина. И това може да се докаже. Тя е била подложена на скандално нарушение на човешките права. Като съд сега ние можем да се придържаме към формалното и да продължим процеса, докато се стигне до освобождаването. Алтернативата е да оставим съвсем ново разследване да поеме всичко, касаещо Лисбет Саландер. Такова разследване върви вече като част от бъркотията, с която се е заел кралският главен прокурор.
– Разбирам какво имаш предвид.
– Като съдия сега можеш да направиш своя избор. Най-разумно в този случай би било да се отхвърли цялото предварително разследване на прокурора и той да бъде призован да си напише отново домашното.
Съдия Иверсен замислено погледна Екстрьом.
– Справедливо би било да се освободи клиентката ни незабавно. Впрочем тя заслужава и едно извинение, но това ще отнеме време и ще зависи от общото разследване.
– Разбирам възгледите ти, адвокат Палмгрен. Но преди да обявя клиентката ти за невинна, трябва да си изясня цялата история. Това ще отнеме известно време…
Той се поколеба и погледна Аника Джанини.
– Ако реша да отложим заседанията до понеделник и задоволя исканията ти, като постановя, че няма причини да държим арестувана твоята клиентка, което означава, че тя във всички случаи няма да бъде осъдена на затвор, можеш ли да гарантираш, че ще се яви на бъдещи заседания, когато бъде призована?
– Разбира се – каза бързо Холгер Палмгрен.
– Не – каза с остър тон Лисбет Саландер.
Всички погледи се насочиха към главното действащо лице на разигралата се драма.
– Какво искаш да кажеш? – запита съдия Иверсен.
– В мига, в който ме освободите, ще замина. Не смятам да прекарам и една минута от времето си повече в този съд.
Съдия Иверсен изумен погледна Лисбет Саландер.
– Ще откажеш да се явиш?
– Точно така. Ако искаш да отговарям на още въпроси, ще трябва да ме държиш в ареста. В мига, в който ме пуснеш, тази история ще е приключила за мен. И никога няма да бъда под ръка на теб, Екстрьом или на някакви си полицаи.
Съдия Иверсен въздъхна. Холгер Палмгрен изглеждаше шокиран.
– Съгласна съм с моята клиентка – каза Аника Джанини. – Държава и власти са се изгаврили с Лисбет Саландер, а не обратното. Тя заслужава да излезе през тази врата със заповед за освобождение в чантата и възможност да захвърли историята зад гърба си.
Никакви компромиси.
Съдия Иверсен погледна ръчния си часовник.
– Часът минава три. Това означава, че ме принуждаваш да задържа клиентката ти в ареста.
– Ако това е твоето решение, ние го приемаме. Като представител на Лисбет Саландер искам тя да бъде оневинена за престъпленията, в които прокурор Екстрьом я обвинява. Искам да освободиш моята клиентка без никакви рестрикции и това незабавно да влезе в сила. Искам още да бъде отменено по-раншното ѝ поставяне под попечителство и тя веднага да възстанови гражданските си права.
– Въпросът с попечителството изисква време. Трябва да имам заключение от психиатрична експертиза. Не мога да реша това с едно махване на ръката.
– Не – каза Аника Джанини. – Не приемаме това.
– Как така?
– Лисбет Саландер трябва да притежава граждански права като всички останали шведи. Тя е жертва на престъпление. Поставянето ѝ под попечителство е фалшификат. И това може да се докаже. Решението да бъде поставена под попечителство съответно е без юридически основания и трябва да бъде анулирано без всякакви условности. Няма никакви причини моята клиентка да се подлага на съдебнопсихиатрично изследване. Никой не би трябвало да има необходимостта да доказва, че не е луд, след като е жертва на престъпление.
Иверсен претегли нещата за кратко.
– Госпожо Джанини – каза той. – Разбирам, че това е извънреден случай. Сега ще обявя пауза от петнайсет минути – да си протегнем краката и да се съвземем малко. Нямам никакво желание да държа клиентката ти в ареста, щом е невинна, но това означава, че това днешно съдебно заседание ще продължи, докато е необходимо.
– Звучи добре – каза Аника Джанини.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ЦЕЛУНА сестра си по бузата в паузата.
– Как мина?
– Микаел, бях блестяща срещу Телебориан. Напълно го унищожих.
– Нали ти казах, че ще бъдеш неотразима в този процес. Всъщност цялата тази история не е само за шпиони и държавни секти, а преди всичко за най-обикновено насилие над жените и срещу мъжете, направили това възможно. От малкото, което видях, ти си просто фантастична. Сигурно ще бъде освободена.