Микаел изключи звука, когато ТЯ от ТВ 4 се появи в кадър, а той видя себе си в студийно кресло. Вече знаеше какво бе казал. Премести погледа си върху бюрото, на което работеше, преди време заемано от Даг Свенсон. Следите от репортажа на Свенсон за трафика на хора бяха изчезнали и бюрото отново бе място за трупане на вестници и несортирани купища книжа, до които никой не искаше да се докосне.
За Микаел на това бюро започна аферата „Залаченко“. Той внезапно пожела Даг Свенсон да бе доживял края ѝ. Няколко екземпляра от новоиздадената му книга за трафика бяха подредени на бюрото до книгата за Секцията.
Това щеше да ти хареса.
Чу, че телефонът в неговата стая звъни, но нямаше сили да приеме разговора. Отвори вратата, влезе при Ерика Бергер и се отпусна в удобния фотьойл до малката масичка край прозореца. Ерика говореше по телефона. Микаел се огледа. Бе минал месец, откакто тя се върна, но още не бе успяла да подреди стаята с личните си вещи, които бе разчистила, когато напусна през април. Лавиците за книги още стояха празни и по стените още нямаше окачени картини.
– Как е? – запита, щом остави слушалката.
– Струва ми се, че съм щастлив – отвърна той.
Тя се засмя.
– „Секцията“ ще е бестселър. По редакциите са полудели. Искаш ли в девет да участваш в „Актуално“?
– Не.
– Така си и мислех.
– Ще говорим за това месеци наред. Няма защо да се бърза.
Тя кимна.
– Какво ще правиш тази вечер?
– Не знам.
Той прехапа долната си устна.
– Ерика… аз…
– Фигерула – каза Ерика Бергер и се усмихна.
Той кимна.
– Толкова ли е сериозно?
– Не знам.
– Тя е адски влюбена в теб.
– И аз мисля, че съм влюбен в нея.
– Ще стоя настрана, докато се убедиш.
Той кимна.
– Може би – каза тя.
В ОСЕМ НА ВРАТАТА на редакцията почукаха Драган Армански и Сузан Линдер. Те смятаха, че случаят изисква шампанско, и носеха кашон с бутилки. Ерика Бергер прегърна Сузан Линдер и я разведе из редакцията, а Армански се настани в стаята на Микаел.
Пиха. Никой не каза нищо доста време. Армански наруши тишината.
– Знаеш ли какво, Блумквист? Когато се срещнахме най-напред във връзка с онази история в Хедещад, никак не те харесах.
– Ами!
– Дойдохте да подпишете договор и ти възложи на Лисбет да проучва.
– Помня.
– Мисля, че тогава ти завидях. Познаваше я само от няколко часа. А тя се смееше заедно с теб. Няколко години се опитвах да се сприятеля с Лисбет, но така и никога не я накарах да си помръдне устата.
– Е… и аз не съм имал кой знае какъв напредък.
Седяха мълчаливи известно време.
– Хубаво, че всичко свърши.
– Амин – каза Микаел.
КРИМИНАЛНИТЕ ИНСПЕКТОРИ Соня Мудиг и Ян Бублански проведоха официалния свидетелски разпит на Лисбет Саландер. Двамата тъкмо се бяха прибрали всеки в своето семейство, но се наложи почти веднага да се върнат в полицията.
Саландер бе асистирана от Аника Джанини, която обаче нямаше причини да се намесва. Лисбет Саландер отговаряше точно на всички въпроси, задавани от Бублански и Мудиг.
Излъга по две точки. В описанието на случилото се в Сталархолмен упорито твърдеше, че Сони Ниеминен погрешка е прострелял Карл-Магнус Лундин в крака в мига, в който тя го заковала с електрошоковата си палка. Откъде я имала? Конфискувала я от Маге Лундин, обясни тя.
И Бублански, и Мудиг се съмняваха. Но нямаше никакво доказателство и никакви свидетели, които да оборят твърдението ѝ. Вероятно Сони Ниеминен би могъл да протестира, но той отказваше да говори за инцидента. Истината бе, че нямаше никаква представа какво се бе случило в секундите след шока от електрическия пистолет.
Що се отнася до пътуването на Лисбет в Госеберя, тя обясни, че целта ѝ била да се изправи срещу баща си и да го убеди да се предаде в полицията.
Лисбет Саландер се правеше на наивна.
Но никой не би могъл да реши дали говори истината, или не. Аника Джанини нямаше мнение по въпроса.
Единственият, който със сигурност знаеше, че Лисбет Саландер е отишла в Госеберя, за да се разплати с баща си веднъж завинаги, бе Микаел Блумквист. Но той бе изведен от съда малко след подновяването на заседанието. Никой не знаеше, че той и Лисбет Саландер са водили дълги нощни разговори в мрежата по времето, когато тя лежеше в изолация в Салгренската болница.
МЕДИИТЕ ИЗЦЯЛО ПРОПУСНАХА освобождаването. Ако часът бе известен, доста по-голяма журналистическа тълпа щеше да обсади полицията. Но репортерите бяха изтощени от избухналия през деня хаос, когато излезе „Милениум“ и когато някои ченгета бяха арестувани от други ченгета.