ТЯ в ТВ 4 бе единственият журналист, който точно знаеше за какво става дума в цялата история. Едночасовото ѝ предаване се превърна в класика, удостоена след няколко месеца с награда за най-добър репортаж в телевизионните новини.
Соня Мудиг придружи Лисбет Саландер на излизане от полицията, като чисто и просто отведе нея и Аника Джанини в гаража и ги откара в адвокатската кантора на Шюркоплан на Кунгсхолмен. Там двете се прехвърлиха в колата на Аника Джанини. Аника изчака Соня Мудиг да си тръгне, преди да запали мотора. Подкара към Сьодермалм. Когато минаваха покрай кметството, тя наруши мълчанието.
– Накъде? – запита.
Лисбет помисли няколко секунди.
– Може да ме оставиш някъде на Лундагатан.
– Мириам Ву не е там.
Лисбет погледна Аника Джанини.
– Замина за Франция малко след като излезе от болницата. Живее при родителите си, ако искаш да се свържеш с нея.
– Защо не ми каза?
– Не си ме питала.
– Хм.
– Трябваше да се махне. Тези ми ги даде Микаел сутринта и каза, че вероятно ще си ги поискаш.
Подаде ѝ връзка ключове. Лисбет мълчаливо ги пое.
– Благодаря. Тогава би ли ме оставила някъде на Фолккунгагатан?
– Дори на мен ли няма да кажеш къде ще живееш?
– По-късно. Сега искам да бъда оставена на мира.
– Окей.
Мобилният на Аника, който тя бе включила, когато напуснаха полицията след разпита, започна да пиука, докато минаваха шлюза. Тя погледна дисплея.
– Микаел е. Последните часове звънеше буквално всеки десет минути.
– Не искам да говоря с него.
– Окей. Но може ли да ти задам един личен въпрос?
– Да?
– Какво ти е направил всъщност Микаел, та толкова го мразиш? Искам да кажа, ако не беше той, вероятно щеше още тази вечер да бъдеш затворена в лудницата.
– Не мразя Микаел. Нищо не ми е направил. Просто не искам да го срещам точно сега.
Аника Джанини погледна клиентката си.
– Не искам да се бъркам в отношенията ви, но ти си падаш по него, нали?
Лисбет погледна през прозореца, без да отговори.
– Брат ми е напълно безотговорен, що се отнася до връзките. Минава през живота и чука, без много да му мисли, като изобщо не разбира колко много ги боли онези жени, които гледат на него като на нещо повече от случаен сваляч.
Лисбет срещна погледа ѝ.
– Не искам да обсъждам Микаел с теб.
– Окей – каза Аника.
Паркира до тротоара малко преди Ерщагатан.
– Тук добре ли е?
– Да.
Седяха мълчаливи известно време. Лисбет не направи опит да отвори вратата. След малко Аника изключи мотора.
– Какво ще стане сега? – попита накрая Лисбет.
– Вече не си под попечителство. Можеш да правиш каквото си искаш. Макар да приключихме днес в съда, остават още доста бюрократични формалности. Ще има проучвания от Комисията за пълнолетни, ще става дума за компенсации и други такива. И криминалното разследване ще продължи.
– Не искам никакви компенсации. Искам да ме оставят на мира.
– Разбирам. Но какво искаш сега, няма особено значение. Този процес е извън теб. Предлагам да си вземеш адвокат, който да те представлява.
– Не искаш ли да продължиш да бъдеш мой адвокат?
Аника потърка очи. След днешното натоварване се чувстваше съвсем изпразнена. Искаше да се прибере, да вземе душ и да накара мъжа си да ѝ масажира гърба.
– Не знам. Ти не ми се доверяваш. И аз не ти вярвам. Нямам никакво желание да бъда въвлечена в дълъг процес, където ще ме посрещне единствено леденото ти мълчание, когато правя предложения или се опитвам да обсъждам нещо.
Лисбет мълча дълго.
– Аз… мен хич ме няма във взаимоотношенията. Но фактически аз ти вярвам.
Прозвуча почти като извинение.
– Възможно е. Но не е мой проблем, че те няма в отношенията. Ще стане мой проблем, ако те представлявам.
Мълчание.
– Искаш ли да продължа да бъда твой адвокат?
Лисбет кимна. Аника въздъхна.
– Живея на Фискаргатан 9. Над площад Мусебаке. Ще ме закараш ли дотам?
Аника погледна клиентката си. Запали мотора. Остави Лисбет да я води до адреса. Спряха малко преди къщата.
– Окей – каза Аника. – Ще опитаме. Ето условията ми. Ще те представлявам, но когато искам да те намеря, трябва да си налице. Когато те попитам нещо, искам ясни отговори. Аз ще бъда тази, която ще преценява дали е необходимо да се видиш с някой полицай, прокурор или друго лице, свързано с криминалното разследване. Ако е необходимо, ще искам да се явиш на уговореното място в точното време, без да го увърташ. Ще се справиш ли?
– Окей.
– А ако започнеш да ми създаваш неприятности, повече няма да съм твой адвокат. Разбра ли?