Точно този ден беше пила много и бързо, по-бързо от предишните дни, и Хари не сваляше будно око от нея. Когато за около два часа изля в гърлото си седем чаши Tullamore Dew, той реши да не ѝ сервира повече алкохол. Но още преди да успее да осъществи решението си, я чу как тупна на земята.
Остави чашата, която се канеше да подсуши, заобиколи барплота и я вдигна.
– Мисля, че ти е достатъчно – каза той.
Тя го погледна с разцентрован поглед.
– Май си прав – отвърна с изненадващо ясен глас.
Подпря се с една ръка на барплота, извади банкноти от джобчето на гърдите си и се залюля към изхода. Той леко я хвана за рамото.
– Чакай малко. Какво ще кажеш да идеш в банята, да повърнеш последния алкохол и да поседиш още мъничко в бара. Не искам да те пускам навън в това състояние.
Тя не протестира, когато я заведе в банята. Пъхна пръсти в гърлото си и направи каквото ѝ предложи. Когато отново влезе в бара, той ѝ бе налял голяма чаша сода.
Изпи я цялата и се оригна. Той ѝ сипа още.
– Утре ще се чувстваш кошмарно – каза Хари.
Тя кимна.
– Не е моя работа, но на твое място един-два дена ще си стоя трезвен.
Тя пак кимна. После се върна в банята и повърна.
Остана в бара още някой час, преди погледът ѝ да се проясни дотолкова, че Хари да се осмели да я пусне да си върви. Тя излезе с омекнали крака, тръгна към летището и пое по брега край морето. Разхожда се, докато стана осем и половина и земята престана да се клати. Чак тогава се върна в хотела. Качи се в стаята, изми си зъбите и лицето, смени си дрехите и слезе в бара на хотела във фоайето, където си поръча чаша черно кафе и бутилка минерална вода.
Седеше мълчалива и незабележима до една колона и разглеждаше хората в бара. Видя двойка около трийсетте, увлечена в тих разговор. Жената носеше светла лятна рокля. Мъжът държеше ръката ѝ под масата. През две маси седеше чернокожа фамилия, той с посивяващи слепоочия, тя с красива пъстра рокля в златисто, черно и червено. Имаха две деца малко под пубертета. Огледа и група бизнесмени в бели ризи и вратовръзки, с метнати на облегалките на столовете сака. Пиеха бира. Видя компания пенсионери, без съмнение американски туристи. Мъжете бяха с бейзболни шапки, тениски и свободно падащи панталони. Жените носеха маркови дънки, червени бодита и очила на верижки. Загледа се в мъж в светло ленено сако, сива риза и тъмна вратовръзка, който влезе откъм улицата и взе ключовете си от рецепцията, преди да дойде на бара и да поръча една бира. Тя седеше на три метра от него и се заслуша, когато той извади мобилен телефон и заговори на немски.
– Здравей, аз съм. Наред ли е всичко? Добре върви, следващата ни среща е утре следобед… не, мисля, че въпросът ще се реши… ще остана още поне пет или шест дни и после заминавам за Мадрид… не, няма да се върна у дома преди края на следващата седмица… и аз… обичам те… разбира се… ще се обадя по-късно през седмицата… целувки.
Беше висок метър и осемдесет и пет, на около 50, може би 55 години, рус, с прошарена коса, не много къса, с поувиснала гуша и доста обем около кръста. Все пак добре запазен. Четеше „Файнаншъл Таймс“. Щом си изпи бирата и тръгна към асансьора, Лисбет Саландер се надигна и го последва.
Той натисна копчето за шестия етаж. Лисбет застана до него и опря глава в стената на асансьора.
– Фиркана съм – каза.
Той я погледна.
– Така ли?
– Да. Такава седмица беше! Я да позная. Ти си бизнесмен, идваш от Хановер или някъде от Северна Германия. Женен си. Обичаш жена си. И трябва да останеш тук, в Гибралтар, още няколко дни. Това разбрах от телефонния ти разговор на бара.
Той удивено я погледна.
– Аз съм от Швеция. И изпитвам непреодолима нужда да правя секс. Не ми пука дали си женен и няма да ти искам телефонния номер.
Той вдигна вежди.
– В стая 711 съм, на горния етаж. Смятам да отида в стаята си, да се съблека, да се изкъпя и да легна на леглото. Ако искаш да ми правиш компания, ще почукаш след половин час. Иначе ще заспя.
– Това някаква шега ли е? – попита той, щом асансьорът спря.
– Не. Мързи ме да обикалям кръчмите, за да си хвана някого. Или ще почукаш на вратата ми, или забрави.