След двайсет и пет минути на вратата на хотелската стая на Лисбет се почука. Когато отвори, беше увита в хавлиена кърпа.
– Влез – каза.
Той влезе и с подозрение се огледа.
– Само аз съм.
– На колко си години всъщност?
Тя протегна ръка, взе оставения на бюрото паспорт и му го подаде.
– Изглеждаш по-млада.
– Знам – каза тя, разтвори хавлиената кърпа и я хвърли на един стол.
Отиде до леглото и отметна завивката.
Той се втренчи в татуировките ѝ. Тя го погледна през рамо.
– Това не е някакъв капан. Аз съм момиче, сама съм и съм тук за няколко дни. Не съм правила секс от няколко месеца.
– Защо избра тъкмо мен?
– Защото ти бе единственият в бара, който изглеждаше, че няма компания.
– Женен съм…
– А и дори не искам да знам кой си или коя е тя. Не искам социологическа дискусия. Искам да се чукам. Съблечи се или се върни отново в стаята си.
– Просто така?
– Защо не? Възрастен си и знаеш какво се иска от теб.
Той размисли за около половин минута. Изглежда, се канеше да си тръгне. Тя седна на ръба на леглото и зачака. Той прехапа долната си устна, после свали панталоните и ризата си и, разколебан, остана по гащи.
– Всичко – каза Лисбет Саландер. – Не смятам да се чукам с някой, дето е по гащи. И ще използваш презерватив. Знам къде съм била аз, но не знам ти къде си бил.
Той събу гащите си, приближи се до нея и сложи ръка на рамото ѝ. Лисбет затвори очи, когато той се приведе и я целуна. Устните му имаха приятен вкус. Тя го остави да легне върху нея в леглото. Тежеше.
ДЖЕРЕМИ СТЮЪРТ МАКМИЛЪН, адвокат, усети как космите на врата му настръхват, когато отвори вратата на кантората си в Бъчанън Хаус, на Куинсуей Кей, над морето. Усети тютюнев дим и чу скърцането на стол. Часът бе малко преди седем сутринта и първата му мисъл бе, че е изненадал някой крадец.
После до ноздрите му стигна аромат на кафе. След няколко секунди колебливо пристъпи прага, премина през антрето и надзърна в своя просторен и елегантно мебелиран кабинет. Лисбет Саландер седеше в офис стола му с гръб към него и с крака, вдигнати на перваза на прозореца. Стационарният му компютър бе включен и тя явно не бе имала никакви проблеми да намери паролата. Нито да отвори сейфа му. На коленете ѝ лежеше разтворена папката със счетоводството му и с най-интимната му кореспонденция.
– Добро утро, госпожице Саландер – каза той накрая.
– Мм – отвърна тя. – Има прясно кафе и кроасани в бюфета.
– Благодаря – каза той и въздъхна, предавайки се.
Беше купил кантората с нейни пари и по нейна заръка, но не очакваше, че ще се появи без предупреждение. Освен това тя сигурно бе намерила и прочела едно гей порносписание, което той криеше в чекмедже на бюрото.
Много неприятно.
Или може би не.
Що се отнася до Лисбет Саландер, тя се държеше отвратително с хората, които я дразнеха, но не обръщаше никакво внимание на хорските слабости. Знаеше, че той само се води хетеросексуален, и бе в течение на мрачната му тайна – привличаха го мъже и след развода преди петнайсет години имаше възможност да реализира най-интимните си фантазии.
Ама че смешно! С нея се чувствам сигурен.
СЛЕД КАТО ТАКА И ТАКА се намираше в Гибралтар, Лисбет реши да посети адвокат Джереми Макмилън, който се грижеше за парите ѝ. Не бе се свързвала с него от края на миналата година и искаше да знае дали не я е разорил по време на отсъствието ѝ.
Но не беше спешно и не затова замина за Гибралтар, щом я освободиха. Направи го, защото изпитваше силна потребност да се махне от всичко, а в това отношение Гибралтар беше идеалното място. Прекара почти цяла седмица в поркане и няколко дни прави секс с германския бизнесмен, който по-късно се бе представил като Дитер. Съмняваше се, че това е истинското му име, но така и не направи проучвания. Той прекарваше дните си по заседания, а вечерите хапваше с нея, преди да се оттеглят в неговата или в нейната стая.
Не беше никак лош в леглото, установи Лисбет. Може би малко несръчен и от време на време ненужно груб.
Дитер изглеждаше истински изумен, че тя така импулсивно и без заобикалки бе поискала секс от натежал немски бизнесмен. Той действително беше женен, не изневеряваше на жена си и не търсеше дамска компания в своите бизнес пътувания. Но когато му се сервира възможност под формата на кльощаво татуирано момиче, не бе издържал на изкушението. Така ѝ каза.
Лисбет Саландер хич не се интересуваше какво казва. Не целеше нищо друго освен съживяващ секс, но бе изненадана, че той полага усилия да я задоволи. Чак на четвъртата нощ, последната им заедно, той получи пристъп на панически страх и започна да се пита какво би казала жена му. Лисбет Саландер смяташе, че трябва да си държи устата затворена и да не казва нищо на жена си.