Но не сподели с него мнението си.
Бе зрял мъж и можеше да откаже поканата ѝ. Не беше неин проблем, че изпитва угризения или че възнамерява да признае нещо на жена си. Лежеше с гръб към него и петнайсет минути го слуша, докато накрая раздразнено извъртя очи и го възседна.
– Мислиш ли, че можеш да спреш за малко с твоите страхове и отново да ме задоволиш? – запита тя.
Джереми Макмилън бе съвсем друга история. Той нямаше абсолютно никакво еротично въздействие върху Лисбет Саландер. Беше мошеник. И колкото и да е смешно, външно приличаше на Дитер. Беше на 48 години, чаровен, малко с наднормено тегло и посивяваща тъмноруса къдрава коса, която сресваше назад на високото си чело. Носеше очила с тънки позлатени рамки.
Бе завършил в Оксфорд бизнес право, имаше обещаващо бъдеще и стана партньор в адвокатска кантора, обслужваща големи предприятия и безпарични новозабогатяващи юпита, които се занимаваха с купуване на имоти и данъчно планиране. Прекара осемдесетте години в общуване с богати знаменитости и в непрекъснати купони. Смъркаше кокаин с хора, с които не би желал да се събуди заедно на другия ден. Не стигна до съд, но загуби жена си и двете си деца, уволниха го за несправяне с бизнеса и накрая, примирен, се отдаде на пиянство.
След това обаче изтрезня и засрамен напусна Лондон. Защо избра точно Гибралтар, не знаеше, но през 1991-ва в съдружие с местен юрист отвори скромна кантора, която официално се занимаваше със значително по-безславни счетоводни дела и завещания. Не толкова официално „Макмилън & Маркс“ бяха фирма – пощенска кутия, чрез която перяха пари различни тъмни фигури в Европа. Точно тях избра Лисбет Саландер да стопанисват онези 2,4 милиарда долара, които бе откраднала от разпадналата се империя на финансиста Ханс-Ерик Венерстрьом.
Макмилън без съмнение бе мошеник. Но тя гледаше на него като на своя мошеник и той сам се изумяваше от безупречната си честност към нея. Най-напред Лисбет му възложи проста задача. Срещу скромна сума Макмилън създаде известен брой фирми – пощенски кутии, които тя можеше да използва и в които вложи един милион долара. Свърза се с него по телефона и отначало бе само глас от далечината. Той никога не попита откъде са парите. Правеше онова, което тя искаше, и ѝ вземаше пет процента от сумата. Малко след това тя преведе по-голяма сума пари и ги използва, за да създаде фирмата Wasp Enterprises, чрез която купи право на имот в Стокхолм. С това връзката с Лисбет Саландер започна да става печеливша, макар за него спечеленото все още да бяха джобни пари.
Два месеца по-късно тя внезапно го посети в Гибралтар. Позвъни му и го покани на частна вечеря в стаята си в хотел The Rock, който бе ако не най-големият, то най-изисканият на скалата. Не знаеше какво да очаква, но не бе вярвал, че неговата клиентка ще бъде едно приличащо на кукла момиченце, на вид в началото на пубертета. Струваше му се, че е жертва на някаква мрачна шега.
Но бързо промени мнението си. Странното момиче говореше с него без притеснение, без нито веднъж да се усмихне или да покаже някаква топлота. От нея по-скоро вееше хлад. Остана направо като гръмнат, когато тя за няколко минути разби професионалната светска фасада, постигната от него с толкова усилия.
– Какво искаш? – запита той.
– Откраднах пари – отвърна тя най-сериозно. – Трябва ми мошеник да ги изпере.
Бе се запитал дали не е луда, но се държа учтиво. Онемя, когато тя му каза от кого е откраднала парите, как е станало и колко голяма е сумата. Аферата „Венерстрьом“ бе една от най-горещите теми, обсъждани във финансовия свят.
– Разбирам.
Различни възможности минаха през ума му.
– Ти си способен бизнес юрист. Ако беше идиот, никога нямаше да получиш онези задачи, които получи през осемдесетте. Затова пък после се държа като идиот и успя да си докараш уволнение.
Той вдигна вежди.
– За в бъдеще ще бъда единственият ти клиент.
Тя го погледна с очи, изпълнени с най-голямото доверие, което някога бе виждал.
– Имам две изисквания. Едното е никога да не извършваш престъпление или да се замесваш в нещо, което да ни създаде проблеми, нито да привличаш вниманието на властите върху моите предприятия и сметки. Другото е никога да не ме лъжеш. Никога. Нито веднъж. Ако ме излъжеш, преустановяваме бизнес отношенията си незабавно, а ако достатъчно силно ме раздразниш, ще те съсипя.
Тя му наля чаша вино.
– Няма причини да ме лъжеш. Вече знам всичко, което може да се знае за живота ти. Знам какво печелиш в добър месец и какво в лош. Знам какво харчиш. Знам, че парите никога не ти стигат. Знам, че имаш дългове за 120 000 паунда, дългосрочни и краткосрочни, и че непрестанно поемаш рискове и мамиш за пари, за да се справяш с амортизациите. Обличаш се елегантно и се опитваш да вириш нос, но си разорен и не си си купувал ново сако от месеци. Затова пък преди две седмици си оставил едно да му закърпят хастара. Събираше редки книги, но лека-полека ги разпродаде. Предния месец си продал ранно издание на „Оливър Туист“ за 760 лири.