Выбрать главу

Тя замълча, но го фиксираше с поглед. Той преглътна.

– Миналата седмица успя да направиш един удар. Доста умело измами вдовицата, която представляваше. Прибрал си 6000 лири, които едва ли ще ѝ липсват.

– Но как, по дяволите, си узнала всичко това?

– Знам, че си бил женен, че в Англия имаш две деца, които не искат да те виждат, че след развода си обърнал резбата и днес имаш предимно хомосексуални отношения. Вероятно те е срам от това, защото избягваш педерастките клубове и се стараеш да не те виждат из града с някой от твоите мъжки приятели. Знам и че често пътуваш през границата с Испания да търсиш мъже.

Джереми Макмилън седеше, дълбоко шокиран. Внезапно се ужаси. Нямаше никаква представа как тя се бе добрала до всичко това, но информацията бе достатъчна, за да го унищожи.

– И това, което казвам, е за пръв и последен път. Изобщо не ми пука с кого правиш секс. Не ме касае. Искам да знам кой си, но никога няма да злоупотребя със знанията си. Няма да те изнудвам или заплашвам.

Макмилън наистина не бе идиот. Веднага разбра, че онова, което тя знаеше, само по себе си е заплаха. Тя държеше контрола. За миг премисли дали да не я вдигне и метне през терасата, но се овладя. Никога преди не се бе страхувал толкова.

– Какво искаш? – изцеди най-сетне от устата си той.

– Искам партньорство с теб. Ще преустановиш всякакъв друг бизнес и ще работиш изключително и само за мен. Ще печелиш повече, отколкото някога си сънувал.

Тя обясни какво иска и как трябва да изглежда всичко.

– Искам да съм невидима – обясни тя. – Ти ще се грижиш за бизнеса ми. Всичко трябва да е законно. С какво самата аз ще се занимавам, няма да има нищо общо с теб, нито да е свързано с нашите дела.

– Разбирам.

– Така че ще бъда единственият ти клиент. Имаш една седмица да се отървеш от всичките си клиенти и да престанеш с дребните мошеничества.

Той осъзна също, че е получил предложение, което никога нямаше да се повтори. Размисли шейсет секунди, после прие. Имаше само един въпрос.

– Откъде знаеш, че няма да те измамя?

– Не го прави. Ще съжаляваш през остатъка от жалкия си живот.

Нямаше причини да лъже. Лисбет Саландер му предложи задача, която носеше такъв златен отпечатък, че беше абсурдно да рискува нещо за дребни стотинки. Стига да не задаваше въпроси и да не забъркаше нещо, имаше осигурено бъдеще.

Така че реши никога да не мами Лисбет Саландер.

Стана честен, или поне честен дотолкова, доколкото един печен адвокат може да бъде, когато пере крадени пари в астрономически количества.

Лисбет изобщо не се интересуваше от икономическото си състояние. Задачата на Макмилън бе да пласира парите ѝ и да се грижи кредитните карти, които тя ползва, да имат покритие. Говориха часове наред. Тя обясни как иска да функционират парите ѝ. Неговата работа бе да се погрижи за това.

Голяма част от краденото бе пласирано в стабилни фондове, които я правеха икономически независима за цял живот, дори ако ѝ хрумнеше да води крайно екстравагантен и разпуснат живот. От тези фондове се пълнеха и кредитните ѝ карти.

С остатъка от парите той можеше да играе и инвестира по своя преценка, стига да не влага пари в нещо, създаващо проблеми с полицията под каквато и да е форма. Тя му забрани да се занимава с дребни измами, защото при лош късмет щяха да я поставят под наблюдение.

Оставаше да се уточни какво ще спечели той от бизнеса.

– Плащам ти 500 000 паунда в ценни книжа. Така ще платиш дълговете си и ще ти остане доста отгоре. После ще печелиш пари за себе си. Ще направиш фирма с нас двамата като съдружници. Получаваш двайсет процента от всяка печалба, реализирана от фирмата. Искам да си достатъчно богат, за да не се изкушаваш отново да се захванеш с мошеничество, но не и толкова богат, че да не полагаш усилия.

Той започна новата си работа на 1 февруари. В края на март бе изплатил личните си дългове и стабилизирал частните си финанси. Лисбет настояваше за това – искаше да бъде платежоспособен. През май той прекъсна партньорството си със своя алкохолизиран колега Джордж Маркс, другата половина на „Макмилън & Маркс“. Изпита известно угризение, но бе изключено да намесва Маркс в делата на Лисбет Саландер.