Аника Джанини изгледа с подозрение клиентката си.
– Какво си работила?
– Консултантска дейност.
– Окей – каза тя накрая. – Другото е, че описът на имуществото е готов.
– Какъв опис на имущество?
– От баща ти. Служебният адвокат се свърза с мен, след като никой не знаеше къде да те намери. Ти и сестра ти сте единствените наследници.
Лисбет Саландер наблюдаваше Аника, без да мръдне и мускул. После улови погледа на сервитьорката и ѝ посочи чашата си.
– Не ща никакво наследство от баща ми. По дяволите, прави каквото искаш с него!
– Грешка. Ти можеш да правиш каквото си искаш с наследството. Моята работа е да се погрижа да имаш възможност за това.
– Не искам и грош от онази свиня.
– Окей. Дари парите на „Грийнпийс“ или нещо такова.
– Не ми пука за китовете.
Внезапно гласът на Аника стана разумен.
– Лисбет, сега, като си свободна, трябва да започнеш и да се държиш като такава. Не ми пука какво ще правиш с парите си. Подпиши тук, че си прочела, и после можеш да се надрънкаш на спокойствие.
Лисбет погледна изпод бретона си Аника и след това сведе поглед към масата. Аника прие това за жест, който евентуално отговаряше на извинение в ограничения мимически регистър на Лисбет Саландер.
– Окей. Какво е това?
– Доста прилично наследство. Баща ти е имал около 300 000 в ценни книжа. Имотът в Госеберя струва около 1,5 милиона – там влизат и малко гори. Освен това баща ти е притежавал още три имота.
– Имоти?
– Да. Изглежда, е инвестирал доста пари. Не са някакви кой знае колко ценни обекти. Притежава неголяма къща в Удевала с шест апартамента под наем, които дават добри доходи. Но имотът е в лошо състояние, а той не се е интересувал от ремонти. Няма да станеш богата, но при продажба все ще получиш нещо. Има и вила в Смоланд, оценена на около 250 000 крони.
– Така.
– Притежава също полуразрушено индустриално хале край Нортеле.
– Защо, по дяволите, му е трябвало всичко това?
– Нямам представа. Общо наследството възлиза на около четири-пет милиона, ако се продаде, след отчисление на данъци и други разноски, но…
– Да?
– Наследството трябва да се раздели поравно между теб и сестра ти. Проблемът е, че никой не знае къде се намира тя.
Лисбет безизразно и мълчаливо гледаше Аника Джанини.
– Е?
– Е какво?
– Къде е сестра ти?
– Нямам идея. Не съм я виждала от десет години.
– Данните за нея са засекретени, но успях да науча, че се води за изчезнала.
– Нима? – каза Лисбет със сдържан интерес.
Аника отчаяно въздъхна.
– Окей. Тогава предлагам да осчетоводим всички доходи и половината сума да вложим в банка, докато се установи къде е сестра ти. Мога да започна, ако ми дадеш знак.
Лисбет вдигна рамене.
– Не искам да имам нищо общо с неговите пари.
– Разбирам. Но при всички положения счетоводните операции трябва да се извършат. Това също е част от отговорностите ти като свободен гражданин.
– Ами продай лайната тогава. Тури половината в банка и похарчи останалото за каквото ти се иска.
Аника Джанини изви едната си вежда. Бе разбрала, че Лисбет има скрити пари, но не и че е толкова добре финансово, че да игнорира наследство от близо един милион крони, а може би и повече. Нямаше представа откъде Лисбет бе получила парите си и за колко всъщност ставаше дума. Затова пък искаше час по-скоро да приключи с бюрократичните формалности.
– Лисбет, мила… Поне прочети описа на имуществото и ми дай знак да свършим тази работа веднъж завинаги.
Лисбет помърмори малко, но накрая се предаде и пъхна папката в чантата си. Обеща да я прочете и да даде инструкции на Аника как да действа. После се посвети на бирата си. Аника Джанини ѝ прави компания още един час, пиейки главно минерална вода.
СЛЕД НЯКОЛКО ДНИ Аника Джанини позвъни и напомни на Лисбет Саландер за описа на имуществото. Тя го извади и прелисти измачканите страници. Седна на кухненската маса в апартамента на Мусебаке и прочете документацията.
Описът на имуществото обхващаше доста страници и съдържаше данни за всяка дреболия – какъв сервиз има в кухненския шкаф в Госеберя, оставени дрехи, стойност на камери и други лични вещи. Александър Залаченко не бе оставил нищо особено ценно и никой от предметите не съблазни Лисбет Саландер. Тя размисли известно време и реши, че не е променила мнението си, откакто срещна Аника в кръчмата. Продай боклуците и изгори парите. Или прави с тях каквото искаш. Беше напълно убедена, че не иска и стотинка, оставена от баща ѝ, но с основание заподозря, че истинското богатство на Залаченко е закопано някъде, където не може да го достигне никакъв опис на имущество.