През октомври взе решение. Нямаше да напуска Швеция, преди да намери и унищожи сестра си. Макар и без план, животът му отново придоби смисъл и цел. Не знаеше къде се намира тя и как може да я издири. Седеше в стаята на втория етаж на тухлената фабрика и се взираше през прозореца ден след ден, седмица след седмица.
Докато внезапно вишневочервената хонда не паркира пред сградата и за свое безкрайно учудване не видя Лисбет Саландер да излиза от колата. Бог е милостив, помисли си. Лисбет Саландер щеше да прави компания на двете жени, чиито имена вече не помнеше, в басейна на долния етаж. Чакането му свърши. Щеше да продължи нататък.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПРЕЦЕНИ ситуацията и намери, че положението е всичко друго, но не и под контрол. Мозъкът ѝ работеше на пълни обороти. Цък, цък, цък. Все още държеше щангата в ръка, но осъзна, че е крехко оръжие срещу човек, който не изпитва болка. Бе заключена на около хиляда квадратни метра с робот убиец, дошъл от ада.
Когато Ниедерман внезапно се раздвижи, тя хвърли щангата по него. Той спокойно я избягна. Лисбет набра скорост. Постави крак на една табуретка и се метна на най-близкия сандък, после се изкатери като паяк нагоре по още два сандъка. Спря и погледна надолу към Ниедерман, на около четири метра под нея. Той се бе спрял и изчакваше.
– Слизай долу – каза спокойно. – Не можеш да избягаш. Краят ти е неизбежен.
Тя се запита дали няма огнестрелно оръжие. Това вече щеше да е проблем.
Той се наведе, вдигна един стол и го хвърли по нея. Тя се присви.
Изведнъж Ниедерман се раздразни. Сложи крак на табуретката и се закатери след нея. Тя изчака почти да я стигне, зае позиция и с два бързи тласъка скочи и се приземи на горната част на друг сандък, на няколко метра оттам. Пропълзя по пода и грабна щангата.
Ниедерман не беше тромав. Но знаеше, че не може да рискува да скочи от сандъците и да си счупи крак. Слезе бавно надолу и стъпи на пода. Просто бе принуден да се движи бавно и методично, бе посветил целия си живот на изкуството да владее тялото си. Почти докосваше пода, когато чу стъпки зад себе си. Успя съвсем навреме да извие тялото си, за да парира удара от щангата с рамо. Изпусна щика.
Лисбет пусна щангата в мига, в който нанесе удара. Нямаше време да вдигне щика, но го изрита далеч от него, покрай сандъците, избягна удара на огромния му юмрук и се оттегли бързо нагоре по сандъците от другата страна на пътеката, която ги разделяше. С ъгълчето на окото си видя, че Ниедерман се протяга да я хване. Светкавично дръпна крака си. Сандъците стояха в две редици, подредени на три ката близо до пътеката и на два от другата страна. Тя се метна надолу към онези на двата етажа, опря гърба си и използва цялата сила на краката си. Сандъкът трябва да тежеше поне 200 килограма. Тя усети как се раздвижва и се сгромолясва на пътеката.
Ниедерман видя сандъкът да се приближава и успя навреме да се хвърли настрана. Един от ръбовете на сандъка го удари в гърдите, но не го нарани. Спря. Ама тя наистина се съпротивлява. Закатери се след нея. Тъкмо подаде глава на третия ред на сандъците, когато тя го ритна. Ботинката ѝ го уцели в челото. Той изрева и се изкатери до върха на купчината. Лисбет Саландер отново му избяга, като скочи обратно на сандъците, този път от другата страна на пътеката. Мигновено се претърколи през ръба и изчезна от полезрението му. Той чу стъпките ѝ и я зърна да минава през вратата към вътрешната зала.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ВНИМАТЕЛНО се огледа. Цък. Знаеше, че няма шанс. Докато избягва огромните юмруци на Ниедерман и се държи настрана, може да оцелее, но стори ли грешка – което рано или късно щеше да се случи, – беше мъртва. Трябваше му да я докопа един-единствен път, за да приключи битката.
Лисбет се нуждаеше от оръжие.
Пистолет. Картечен пистолет. Противотанкова граната. Противопехотна мина.
Каквото и да е, по дяволите!
Но нямаше достъп до нищо подобно.
Огледа се.
Наоколо нямаше оръжия.
Само инструменти. Цък. Погледът ѝ попадна върху триона, но щеше да отнеме много време, докато го принуди да легне на магарето за дърва. Цък. Видя железен шиш, който можеше да послужи за копие, но беше твърде тежък за нея. Цък.
Хвърли поглед през вратата и видя, че Ниедерман е слязъл от сандъците и е на около петнайсет метра от нея. И отново тръгва срещу нея. Тя започна да се отмества от вратата. Имаше може би пет секунди, преди Ниедерман да я стигне. Хвърли последен поглед на инструментите.