Оръжие… или убежище. И внезапно се спря.
НИЕДЕРМАН НЕ БЪРЗАШЕ. Знаеше, че няма изход и че рано или късно щеше да хване сестра си. Но тя без съмнение беше опасна. Въпреки всичко си беше дъщеря на Залаченко. А той не искаше да бъде нараняван. По-добре да я остави да изчерпи силите си.
Спря на прага на вътрешната зала и огледа купчината инструменти, парчета паркет и мебели. Лисбет не се виждаше никъде.
– Знам, че си там вътре. Идвам и ще те намеря.
Роналд Ниедерман застина и се ослуша. Едничкото, което чуваше, бе собственият му дъх. Тя се криеше. Усмихна се. Предизвикваше го. Идването ѝ изведнъж се превърна в игра между брат и сестра.
После чу невнимателен шум от неизвестно място, точно в средата на старата зала. Изви глава, но не разбра веднага откъде идва. После отново се усмихна. По средата на пода, малко встрани от останалите купчини, имаше петметров тезгях от дърво с кутии отгоре и летящи вратички отдолу на шкафа.
Мина отстрани на тезгяха и хвърли поглед зад шкафа, за да се убеди, че тя не се опитва да го излъже. Празно.
Скрила се е вътре в шкафа. Ама че тъпо!
Дръпна първата вратичка в секцията най-отляво.
Веднага дочу шум от движение навътре в шкафа. Звукът идваше от средната секция. Направи две бързи крачки и откърти вратата с триумфиращ израз на лицето.
Празно.
После чу серия от остри гърмежи, които прозвучаха като пистолетни изстрели.
Звукът бе толкова ненадеен, че отначало му бе трудно да разбере откъде идва. Изви глава. После усети силен натиск върху левия си крак. Не почувства болка. Погледна надолу към пода – навреме, за да види ръката на Лисбет Саландер да насочва пистолета за гвоздеи към десния му крак.
Тя беше под шкафа.
Стоя като вцепенен през секундите, необходими ѝ да насочи дулото към ботуша му и да изстреля още пет седеминчови гвоздея право в крака му.
Той опита да се раздвижи.
Отне му скъпоценни секунди да разбере, че краката му бяха приковани към прясно поставения паркет. Ръката на Лисбет Саландер премести пистолета за забиване на гвоздеи към левия му крак. Звучеше като автоматично оръжие, изстрелващо куршуми в бърза последователност. Тя успя да изстреля още четири седеминчови пирона, преди той да се опита да реагира.
Запротяга се да сграбчи ръката ѝ, но веднага загуби равновесие и успя да го възстанови, подпирайки се на шкафа, докато чуваше как пистолетът за гвоздеи продължава да стреля – бум бум, бум. Беше се върнала на десния му крак. Видя, че изстрелваше пироните точно през петите и право в пода.
Роналд Ниедерман изрева, обладан от внезапна ярост. Отново се протегна за ръката на Лисбет Саландер.
От мястото си под шкафа Лисбет видя крачолите на панталоните му да се хлъзгат в знак, че се кани да се наведе. Пусна пистолета за гвоздеи. Роналд Ниедерман видя бързата ѝ като змия ръка да изчезва под шкафа точно преди да я достигне.
Протегна се за пистолета, но в същия момент, в който го стигна с края на пръста си, Лисбет Саландер дръпна кабела под шкафа.
Разстоянието между пода и шкафа бе около двайсет сантиметра. Мобилизирайки цялата си сила, той обърна тезгяха. Лисбет Саландер го гледаше с огромни очи и обиден израз на лицето. Извъртя пистолета и стреля от половинметрово разстояние. Гвоздеите попаднаха в средата на пищяла му.
В следващия миг тя пусна пистолета, със светкавична бързина се претърколи и скочи на крака извън обсега му. Отстъпи два метра и спря.
Роналд Ниедерман се опита да се премести и отново загуби равновесие, залюля се напред-назад, размахвайки ръце във въздуха. Възстанови равновесието си и, бесен, се наведе напред.
Този път докопа пистолета. Вдигна го и насочи дулото срещу Лисбет Саландер. Натисна спусъка.
Нищо не се случи. Той удивено загледа пистолета. После вдигна отново поглед към Лисбет Саландер. Тя мълчаливо и безизразно държеше щепсела и контакта. Напълно побеснял, той хвърли пистолета по нея. Тя светкавично се отмести.
После отново постави щепсела в контакта и дръпна към себе си пистолета за гвоздеи.
Той срещна безизразните ѝ очи и изведнъж изпита удивление. Вече знаеше, че го е победила. Тя е свръхестествена. Инстинктивно се опита да издърпа крака си от пода. Тя е чудовище. Успя да го повдигне на няколко милиметра, преди главичките на пироните да го спрат. Бяха пробили краката му на различни места и за да се освободи, трябваше буквално да разкъса краката си. Не без помощта на свръхчовешката си сила успя донякъде да се изтръгне от пода. Няколко секунди се олюляваше напред-назад, сякаш щеше да припадне. Но не се бе освободил. Видя, че между обувките му бавно се образува локва кръв.