– Кой е?
– Няма значение кой е – каза Лисбет толкова тихо, че той едва различи думите.
Дори не можеше да каже мъж или жена му звъни.
– Така. Какво искаш?
– Нужни са ти сведения за Роналд Ниедерман.
– Тъй ли?
– Тъй. Искаш ли да знаеш къде е, или не?
– Слушам.
Лисбет описа пътя до срутената тухлена фабрика край Нортеле. Каза, че ако Ниеминен побърза, ще го изчака.
Затвори телефона, запали колата и подкара към бензиностанцията на „ОК“. Паркира така, че да вижда тухленото здание точно срещу себе си.
Чака повече от два часа. Часът бе малко преди един и половина следобед, когато забеляза фургон да кара бавно по пътя под нея. Спря на закусвалнята на един паркинг, изчака пет минути, обърна и зави по горния път към тухлената фабрика. Започваше да се здрачава.
Тя отвори жабката на колата, извади един бинокъл „Минолта 2х8“ и видя фургонът да паркира. Отвътре слязоха Сони Ниеминен, Ханс-Оке Валтари и още трима, които не познаваше.
Когато Сони Ниеминен и приятелчетата му намериха вратата широко отворена, тя отново извади телефона си. Съчини съобщение и го изпрати в полицейската централа в Нортеле.
УБИЕЦЪТ НА ПОЛИЦАИ РОНАЛД НИЕДЕРМАН СЕ НАМИРА В ТУХЛЕНАТА ФАБРИКА ПРИ БЕНЗИНОСТАНЦИЯ „ОК“ КРАЙ ШЕДЕРИД. СЕГА ЩЕ БЪДЕ УБИТ ОТ С. НИЕМИНЕН & ЧЛЕНОВЕ НА МК „СВАВЕЛШЬО“. В БАСЕЙНА НА ПАРТЕРА ИМА МЪРТВА ЖЕНА.
Не долавяше движение във фабриката.
Чакаше.
Докато чакаше, извади сим картата си от телефона и я унищожи, като я наряза с ножичка за нокти. Смъкна прозореца на колата и изхвърли парченцата. После извади нова сим карта от портмонето си и я сложи в мобилния. Използваше кредитна карта на „Комвик“, техните карти бе почти невъзможно да бъдат проследени и намерени. Позвъни на „Комвик“ и зареди новата карта с 500 крони.
Минаха единайсет минути, преди караулен отряд без сирени, но със запалени сини лампи да завие към фабриката откъм Нортеле. Паркираха на изхода на пътя. Няколко минути по-късно бяха последвани от още две полицейски коли. Посъветваха се и се отправиха в стегнат ред към фабриката, паркирайки до фургона на Ниеминен. Тя вдигна бинокъла. Видя един от полицаите да говори по радиостанция и да докладва номера на фургона. Полицаите се оглеждаха, но изчакваха. След две минути видя още един отряд да се приближава с висока скорост.
Внезапно осъзна, че най-сетне всичко е свършило.
Историята, започнала в деня на раждането ѝ, сега приключваше в тухлената сграда.
Беше свободна.
Когато полицаите извадиха оръжие, сложиха бронежилетки и започнаха да се разпръскват около фабриката, Лисбет Саландер влезе в бензиностанцията и си поръча нескафе и сандвич в пластмасова опаковка. Яде права до масичка в бара.
Беше тъмно, когато се върна при колата. Докато отваряше вратата, чу два далечни изстрела от нещо, което сметна за ръчно огнестрелно оръжие, от другата страна на пътя. Видя няколко черни фигури на полицаи да стоят и да се притискат до фасадата, близо до входа на портала. Чу още сирени и видя още един отряд да се приближава откъм Упсала. Няколко лични автомобила бяха спрели край пътя под нея и наблюдаваха зрелището.
Стартира виненочервената си хонда, зави надолу по Е 18 и се насочи към дома си в Стокхолм.
ЧАСЪТ БЕ СЕДЕМ ВЕЧЕРТА, когато Лисбет Саландер с безгранично раздразнение чу да звъни звънецът на входната врата. Лежеше във вана с все още димяща вода. Общо взето, имаше само един човек, който можеше да звъни на вратата ѝ.
Най-напред реши да не обръща внимание на звънеца, но на третото позвъняване въздъхна и уви хавлия около тялото си. Изду долната си устна и зашляпа към антрето.
– Здравей – каза Микаел Блумквист, когато тя отвори.
Тя не отвърна.
– Чу ли новините?
Тя поклати глава.
– Мислех, че ще искаш да знаеш. Роналд Ниедерман е мъртъв. Убит е днес от банда от МК „Свавелшьо“ горе в Нортеле.
– Наистина ли? – попита Лисбет Саландер с овладян глас.
– Говорих с дежурните в Нортеле. Изглежда, е някаква вътрешна разправия. Ниедерман явно е бил измъчван и намушкан с щик. На мястото имало чанта с няколкостотин хиляди крони.
– Тъй ли?
– Бандата от Свавелшьо била заловена на място. На всичко отгоре оказали и съпротива. Имало престрелка и полицията повикала подкрепление от Стокхолм. „Свавелшьо“ капитулирали тази вечер към шест.
– Така.
– Старият ти приятел Сони Ниеминен от Сталархолмен гризнал дръвцето. Побягнал и опитал да си пробие път със стрелба.
– Хубаво.
Микаел Блумквист постоя мълчаливо няколко секунди. Гледаха се през процепа на вратата.
– Преча ли? – попита той.
Тя вдигна рамене.
– Лежах във ваната.