Той почука по екрана с писалка.
– Надявах се ти да ми кажеш.
– Да чуя твоята преценка.
– Ами най-напред явно е куршум от малък калибър. Влязъл е през слепоочието и е заседнал на около четири сантиметра навътре в мозъка. Лежи на латералния вентрикул, там има кръвотечение.
– Мерки?
– За да използвам твоята терминология – ще взема клещи и ще изтегля куршума по същия път, по който е влязъл.
– Отлично предложение. Но аз бих използвал най-тънката пинсета, която имаш.
– Толкова просто?
– В този случай какво друго можем да направим? Можем да оставим куршума където си е и тя да живее до сто години, но е рисковано. Не е изключено да развие епилепсия, мигрена, да ѝ се стоварят всякакви възможни неприятности. А нещо, което не бива да се прави, е да се пробие черепът и да се оперира след една година, когато самата рана е заздравяла. Куршумът е разположен встрани от артериите. В този случай бих препоръчал да го извадиш, но…
– Но какво?
– Не куршумът ме безпокои. Това е удивителното с мозъчните травми – щом е оживяла със заседнал в главата куршум, значи, че ще преживее и изваждането му. Проблемът по-скоро е това. – Той посочи екрана: – Около входната рана има много парченца кост. Виждам поне дузина фрагменти, дълги няколко милиметра. Някои от тях са затънали в мозъчната тъкан. Ето това може да я убие, ако не си внимателен.
– Тази част на мозъка се асоциира с говора и способността за броене.
Елис вдигна рамене.
– Може да е така, може и да не е. Нямам представа за какво точно са тия сиви клетки. Ще трябва да дадеш най-доброто от себе си. Ти ще оперираш, аз ще ти вися на главата. Може ли да получа дрехи и да измия ръцете си някъде?
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ПОГЛЕДНА часовника и установи, че е малко след три сутринта. Беше с белезници. За секунда замижа. Беше смъртно уморен, но караше на адреналин. Отвори очи и загледа злобно комисар Тумас Паулсон, който му отвърна с шокиран поглед. Седяха на кухненска маса в имение, близо до Нусебру, което се казваше Госеберя и за което Микаел чу да се говори за първи път в живота му преди по-малко от дванайсет часа.
Катастрофата бе факт.
– Идиот! – каза Микаел.
– Я слушай ти…
– Идиот! – повтори Микаел. – По дяволите, казах ти, че е опасен за живота! Казах, че трябва да се отнасяте с него като с необезопасена ръчна граната. Убил е поне трима души и е силен като танк, убива с голи ръце. А ти пращаш две градски ченгета да го хванат, сякаш е съботен пияница зад волана.
Микаел отново затвори очи. Запита се какво още ще се обърка тази нощ.
Намери Лисбет Саландер малко след полунощ тежко ранена. Обади се в полицията и успя да убеди Спасителната служба да прати хеликоптер, за да евакуира Лисбет в Салгренската болница. Подробно описа раните ѝ и дупката от куршум в главата ѝ и успя да получи подкрепа от някаква явно умна и разбрана личност, която се съгласи, че Лисбет се нуждае от незабавна помощ.
Все пак мина повече от половин час преди пристигането на хеликоптера. Микаел бе изкарал две коли от обора, който служеше и за гараж, бе запалил фаровете и маркирал площадка за кацане с осветяване на пространството пред къщата.
Персоналът от хеликоптера и двама санитари действаха рутинно и професионално. Един от тях оказа на Лисбет Саландер първа помощ, другият се зае с Александър Залаченко, известен още и като Карл-Аксел Будин. Залаченко бе баща на Лисбет Саландер и неин най-страшен враг. Беше се опитал да я убие, но без успех. Микаел го намери в плевнята на изоставеното имение тежко ранен, с ужасна рана от удар с брадва по лицето и строшен крак.
ДОКАТО ЧАКАШЕ ХЕЛИКОПТЕРА, МИКАЕЛ направи каквото можа за Лисбет. Взе чист чаршаф от един шкаф за бельо и го наряза на ивици. Установи, че кръвта се е съсирила и е образувала тапа на входящата рана на главата, и се зачуди дали да сложи превръзка или не. Накрая върза чаршафа много хлабаво около главата ѝ, най-вече за да предпази раната от бактерии и мръсотия. Затова пък спря кървенето от дупките от куршумите в бедрото и рамото по единствения възможен начин. В едно чекмедже намери ролка сребристо тиксо и чисто и просто залепи раните. Избърса лицето с влажна кърпа и се опита да отстрани най-голямата мръсотия.
Отиде в плевнята и оказа някаква помощ и на Залаченко. Дълбоко в себе си констатира, че честно казано, хич не му пука за Залаченко.