Младежът не само че не приличаше на злодей от филмите, а дори бе доста симпатичен. Беше рус, със сини очи, открито лице и трапчинка на брадичката. Когато се усмихваше, трапчинката му изглеждаше възхитително, но самата му усмивка не пленяваше кой знае колко, тъй като явно се бе лишил от двата си предни зъба и не бе измислил нищо по-добро от това да си сложи на тяхно място златни. Ако не бяха тези идиотски зъби… Няма пълно щастие, както обичаше да се изразява Рита.
— Здрасти! — каза младежът и прекрати разправата си с орехите, като продължи да се усмихва. — Влизай. Сядай и разказвай.
— Благодаря — отвърнах любезно, влязох вътре и се настаних във фотьойла, който не бе нито много далеч от младежа, нито пък много близо до него. Той ме разглеждаше с интерес, но интересът му изобщо не бе такъв, какъвто очаквах — в смисъл на делово отношение. Интересът му имаше предимно интимен характер и това ме разтревожи. Веднага се сетих, че съм едно беззащитно момиче, а той… дявол знае кой всъщност бе той. Пък и нямаше на кого да се сърдя, тъй като сама бях дошла тук.
— Познавах баща ти — обяви младежът. — Печен мъж беше. Истински гений. Действително ли е умрял?
Подобен въпрос би могъл да изненада всекиго, само не и мен.
— Изпратиха ни урната с праха му. В документите пише, че това е татко.
— Говореше се, че сте го погребали в затворен ковчег…
— Рита, жената на татко, настоя баща ми да има гроб. Ходим там, за да си поплачем. Но един приятел на татко, както самият той се нарича, открадна ковчега. Урната изчезна и сега дори не зная как да отговоря на въпроса ви.
— Ама ти приличаш на баща си — заяви той — и също си печена. Момчетата казват, че май знаеш кой пречука Рижия. Знаеш ли?
— Досещам се.
— Тъй-тъй. Друг на мое място може и да не ти повярва, но аз с удоволствие ще те изслушам. Казват, че твоят баща дълго време се правел на глупак, а накрая натрил носовете на всички. Такъв мозък имаше тоя мъж — направо да му завидиш. Може и ти да кажеш нещо разумно.
— Аха — кимнах в знак на съгласие и се зарадвах, че татко бе оставил добри спомени в паметта на народа. — А можем ли да се запознаем? — попитах неуверено и се покашлях. — Просто за да разбера дали вие сте човекът, който ми трябва.
— А на тебе кой ти трябва? — изсумтя той.
Бях сигурна, че ми трябваше точно той, тъй като възрастта и телосложението му съвпадаха, но можеше и да греша. Затова се наложи да рискувам:
— Вие Серьожа ли се казвате?
— Точно така — кимна той. — Сергей Виталиевич Павленко.
„Павлик“ — зарадвах се аз и започвах да излагам всичко, до което бях стигнала в разсъжденията си, докато лежах в дрешника. Започнах със Сева. Той въртял търговия с наркотици, вземал партиди от някакъв си Артур, който изобщо не ме интересуваше, и ги препродавал на търговците на дребно. Като на това отгоре си мечтаел да стане наркобарон и за целта по всевъзможен начин убеждавал Павлик да се заеме с този доходоносен бизнес. (Само да не си помислите, че съм използвала такива думи в разказа си, недейте така — аз съм разумно момиче и мога да се изразявам с намеци. За разлика от Вадим и Вася, Павлик също не бе глупак, което значително улесняваше задачата ми.)
Мечтите на Сева го отвели доста далеч и той решил да премине от думи към дела, но на пътя му стоял Рижия. Павлик не искал да се закача с него и на Сева му се наложило сам да си поблъска главата над това как да се отърве от потенциалния си конкурент. И точно на това място трябваше да се върна към онзи ден, когато влязох в кафенето „Мамините палачинки“, за да изпия един чай. И към това как след мен в кафенето се появиха двамата алкохолици с намерението да опразнят касата, но убиха търговеца на наркотици и на всичкото отгоре направиха това с пистолет-играчка. Сетне разказах как отидох при съученика си и срещнах на стълбището онзи младеж, който впоследствие се опита да ме убие, и то не за пръв път, като се вземеше предвид и фактът, че съвсем наскоро бе взривен и апартаментът, в който се водех по адресна регистрация.
Споделих, че на пръв поглед бе абсолютно необяснимо с какво съм досадила до такава степен на този човек. Дори да допуснем, че той е убиецът на Сева, за какво ли пък съм му аз, след като той даже не можеше да предположи, че съм ги видяла заедно? Ала ако предположехме, че младежът, когото бях видяла във входа на Слава, е същият онзи Юра, който бе подтикнал Слава да извърши грабеж, всичко си отиваше на мястото. Описах срещата ни във входа на моя злощастен съученик до най-малката подробност, а също и факта, че младежът бе потресен, когато ме видя. Казах, че тогава съм си помислила, че моята неземна красота му е направила такова впечатление, но в действителност работата се е оказала далеч по-проста. Той най-спокойно бе тръгнал да убие Слава и изведнъж бе срещнал неотдавнашната си заложница. Естествено това доста го бе разтревожило. Добавих, че на всичкото отгоре се срещнахме и в блока, където той живееше под наем. Знаех, че това бе чиста случайност, но младежът не го знаеше и бе решил да се отърве от мен. Фактът, че Юра не е обикновен алкохолик, а много пресметлив млад мъж, бе повече от очевиден. На един алкохолик никога не би му хрумнало да си купи кола и да вземе квартира под наем, като използва чужд паспорт, пък и едва ли би имал пари за такива неща. Историята би подхождала много повече на един врял и кипял човек, за когото убийството не е нещо чуждо. И оттук произтичаше въпросът защо такъв тип би тръгнал да ограбва кафене, като си вземе за ортак пияницата Слава, рискувайки заради някакви си жълти стотинки! А на това място отново трябваше да си спомним кой е Рижия, на кого е пречел той и в чия компания бях видяла убиеца. И оттук изводът идваше от само себе си: Сева бе накарал младежа да му направи услуга и да убие Рижия. Но това е трябвало да бъде извършено така, че у никого да не възникне подозрението, че Сева има нещо общо с тази работа, иначе никакво приятелство с Павлик нямало да го спаси. И вероятно тази е била и причината да се появи планът за обира, в резултат на който уж случайно бяха убили Рижия. След това Юра убил ортака си, като подхвърлил в дома му уликите, които трябвало да подскажат, че точно той е ограбил кафенето. Колкото и да иска човек, в никакъв случай не би могъл да свърже Слава със Сева, а Юра изчезнал, като се превърнал в Олег или в някой си Вова.