— Звучи добре — каза весело Павлик, след като ме изслуша. — И много по-интересно в сравнение с версията на ченгетата.
— Според вас аз съм си измислила тази история, така ли? — казах обидено.
— Не. Всичко това много прилича на истина. Но и ние не сме седели със скръстени ръце, пък и ченгетата не ядат хляба си напразно. Вася малко се поиздъни вчера, иначе сега този красавец щеше да е в ръцете ни. Но нищо, ще го намерим. Ала все някога и някъде те са се срещнали със Сева.
Тогава му разказах за частния детектив, който също беше убит, но малко преди да умре, се бе обадил на някого по телефона, а много преди това бе следил Сева по молба на мащехата ми и беше напълно възможно да го е видял и по тази причина толкова скоропостижно да бе предал богу дух. Понижих глас до степен на нежно чуруликане и полюбопитствах дали случайно неговото обаждане не е имало нещо общо с Павлик.
— Не, разбира се — подсмихна се той и аз се изплаших, че без да искам, съм обидила мафиота. Това би било крайно непредпазливо от моя страна. Естествено не съответстваше на нивото на някакъв си частен детектив да безпокои една толкова важна персона. — Ще разберем тази работа — увери ме Павлик и веднага ме попита: — Според теб той ли е убил Сева? Същият този Юра, така ли?
Честно казано, не можех да отговоря еднозначно на този въпрос, но като помислих малко, все пак казах:
— Да. След като е разбрал, че аз и Сева не сме си съвсем чужди хора и дори живеем под един покрив… Той ме е смятал за опасна, случайните съвпадения не са му харесвали и е решил да се презастрахова. Сева е единствената нишка, която води до Юра. Видях го с очите си как караше колата си след него, вероятно го е причаквал до блока, а когато Рита е изтичала навън, той най-спокойно се е качил в апартамента. Може би преди това му се е обадил по телефона и му е казал, че са възникнали някакви извънредни обстоятелства. Сева не се е страхувал от него, обърнал се е с гръб и е получил удар по главата с бейзболната бухалка, а след това нещата са се подредили толкова добре, че подозрението за убийството е паднало върху мащехата ми. И този тип вече би могъл да се укроти, но се е тревожел от нашите случайни срещи и затова е решил да се избави и от мен. За щастие — отново не му провървя. Само че късметът е особено нещо… Ще се чувствам по-спокойна, ако се озове в затвора.
— Едва ли ще се озове в затвора — изсумтя Павлик.
— Много ми се ще да се озове там — въздъхнах жално — и да подпише чистосърдечните си признания, та да свалят идиотските обвинения от Рита.
— Тази Рита твоята мащеха ли е?
— Да. Тя е добър човек и не заслужава всички тези изпитания.
— Работата е ясна — съгласи се Павлик. — Изпитанията са гадно нещо… Е, какво пък, благодаря за съдържателния разговор — усмихна се широко той, а аз си помислих: „Трябва да направи нещо с тези зъби, развалят целия му фасон… но няма как да му го кажа в очите.“