— Няма какво да ми говориш за баща си — обиди се приятелят на татко. — Познавам го много добре. Той не би могъл да изхарчи всичко. Не би могъл. Направих някои изчисления и… — Чичо Витя се смути и отново предъвка устни, но продължи: — По най-скромни сметки той би трябвало да има не по-малко от четиристотин хиляди долара.
— Колко? — Едва не се задавих.
— Нали чу? — понижи глас чичо Витя. — Не исках да ти казвам това, но обстоятелствата…
— Какви обстоятелства?
— Този обир. Ами ако онези типове са те взели за заложник единствено с цел да получат откуп и затова са ин-сценирали обир…
— И децата ще се смеят на такава версия — ами нали самите похитители ме изхвърлиха от колата! А освен това кой би дал пари за мен? Освен може би вие… — Тази мисъл не му се хареса и той неволно се смръщи. И стана безпощадно ясно, че ако на някой идиот наистина му хрумнеше да ме отвлече, за да получи откуп, аз не можех да разчитам на чичо Витя. Това ме натъжи.
— Да-а… — каза той, без да е ясно какво точно имаше предвид. — Наистина се получава някаква глупост. Но що се отнася до Рита… Ти откъде знаеш дали тя има пари или не?
— Ами живее с парите, които получава от наемите на апартаментите.
— Ти си мислиш, че е така. А всъщност тя може би много добре знае къде са скрити парите и само изчаква подходящия момент, за да ги вземе. Пък и онзи тип, който постоянно виси у вас… Той откъде се взе изобщо?
— Любовник е на Рита.
— Досещам се, че не е портиер. Подозрителна личност е, никъде не работи, а кара скъпа кола и по цели нощи обикаля казината. И откъде има пари? Ти си ми като дъщеря… — Вече не вярвах особено в това. — И за мен е мъчително да гледам как те ограбват. На твое място бих се вгледал по-внимателно в Рита, а най-добре ще е изобщо да я изхвърлиш от къщи. Щом баща ти не й е оставил нищо, значи и ти не си длъжна да…
— Чичо Витя, дай ми петстотин долара — въздъхнах аз, тъй като реших, че разговорът се е отклонил твърде много от темата, която се канех да обсъдя с него, когато се отбих тук. — Откраднаха ми чантата, а обещах да върна един дълг.
Той ме погледна, въздъхна, но ми даде парите. Сбогувах се на бърза ръка и се отправих към вратата.
— Помисли върху това, което ти казах! — продължи да ме наставлява той подире ми.
„И таз добра… — ядосвах се, докато вървях към къщи. — Да изгоня Рита… А къде ще иде? Роднините й живеят или в Нижнекамск, или в Красноярск. А тя какво ще прави там? Думата работа предизвиква у Рита нервен шок, а пък нервната й система и без това е толкова крехка… — На това място мислите ми тръгнаха в друга посока: — Обаче няма да е зле да получа наследство от четиристотин хиляди долара, тези пари ще са предостатъчни за мен и Рита.“
Започнах да си мечтая колко прекрасно щяхме да заживеем, ако разполагахме с толкова пари, но ми се наложи да се простя с мечтите си, тъй като нямаше защо да разчитам на наследство, като се имаше предвид какъв кърък бях. Пък и не ми се вярваше кой знае колко, че татко ми е оставил нещо, тъй като той просто не беше такъв човек. Освен това, ако бе оставил нещо такова, аз със сигурност щях да зная за него, защото в редките случаи, когато го обземеше желание да откровеничи, баща ми споделяше единствено с мен.
Не ми се щеше да обиждам родителя си, но покойният наистина беше ужасен егоист и едва ли сериозно се е тревожил за това какво ще стане с мен след смъртта му. Ала мисълта за наследството ме изпълваше с приятно чувство: ами ако най-ненадейно ми провървеше и то се изтърсеше отнякъде върху главата ми? Трябваше да обсъдя това с Рита… В този момент вече влизах в нашия вход и чух гласа на мащехата си, която така крещеше, че стените се тресяха.
Трябва да отбележа, че Рита умееше да вдига скандали и вършеше това, влагайки в тях цялото си сърце и душа. Ако се съдеше по гласа й, скандалът им със Сева бе започнал доста отдавна, защото гласът на Рита всеки миг щеше да се извиси в писък. Спрях на първия етаж и се зачудих дали да се прибера вкъщи, или да почакам петнадесетина минути навън. За толкова време тя нямаше начин да не се омаломощи.
Сева и Рита се караха най-малко по пет пъти на седмица и дори най-незначителното събитие можеше да се превърне в повод за това. Подозирах, че на Рита й харесваше самият процес на скандала. Тя се опитваше да се кара и с баща ми, но този номер не минаваше пред него, татко тихичко се изнизваше и в знак на отмъщение не се прибираше вкъщи доста по-дълго От обикновеното. Веднъж дори заплаши, че повече изобщо няма да се върне по гтогава Рита се задоволяваше само да мърмори, но тъй като мърморенето изобщо не можеше да се мери със скандала, тя не изпитваше никакво удоволствие от това, та по тази причина сега с пълна сила си наваксваше. За разлика от татко, Сева охотно се включваше в скандалите и на два пъти двамата с Рита дори стигнаха до бой.