— Няма смисъл да бързам — уверих го и ние най-сетне влязохме в колата. — Можем ли да минем покрай една моя приятелка? — попитах. Мисълта за парите, които дължах, ме глождеше отвътре и не ми даваше мира и исках час по-скоро да върна заема на Света, защото като нищо всеки момент можех да се лиша от парите, тъй че…
— Разбира се. Кажи накъде да карам. Обясних му и за всеки случай се поинтересувах:
— Сериозно ли говореше за парите, които ти дължа?
— Струва ми се странно да вземаш пари от любимата си.
— Ти не ме познаваше, когато смачках колата ти.
— Но сега те познавам. Защо искаш да се отбиеш при тази приятелка?
— Чичо Витя ми даде пари и трябва да върна един заем, който взех от Света. Исках да го направя още вчера, но по пътя ми откраднаха парите. А след това останах и без обувка. — При тази мисъл сърцето ми болезнено се сви и аз тежко въздъхнах.
— По дяволите, съвсем забравих за това! — едва не подскочи Стас и дори малко ме стресна. — Нали се канехме да идем в магазина?
— В ресторанта — поправих го.
— В ресторанта се каним да идем днес, а вчера аз исках да ти купя обувки. В края на краищата вината е моя…
— Не си измисляй. Просто нямах късмет.
— Сега вече на това ще бъде сложен край — заяви много сериозно той, а аз полюбопитствах:
— На кое?
— На твоя кутсузлук. Вчера страхотно и за цял живот ти провървя, защото срещна мен. Вече можеш да се смяташ за щастливка.
— Ще видим тази работа. — Не прибързвах да правя заключения.
Света боядисваше косата си, вечеряше и гледаше телевизия. Тя обожаваше да върши по пет неща наведнъж и страхотно се бе усъвършенствала в това, за което малко й завиждах. Разцелувахме се, дадох й парите и се наканих да си тръгвам.
— Оправи ли колата си? — попита тя.
— Още е на ремонт.
— С такси ли дойде?
— Един познат ме докара.
— Така ли, къде е той?
— Чака ме в колата си.
Естествено Света се втурна към прозореца, за да види каква е колата, но успя да зърне и собственика й, който стоеше отвън, облегнат на предния капак.
Физиономията на Света леко се изопна и тя погледна към мен, после — към Стас, след това — пак към мен, а накрая ме попита:
— Това ли е твоят познат?
— Да — кимнах, предвкусвайки, че съдбата ми готви нещо неприятно.
— И отдавна ли се познаваш с него?
— От вчера.
— Надявам се, че между вас не е имало нищо?
— Разбира се, че не е.
— Прекрасно. Знаеш ли какво, ще те изпратя.
— Както искаш — не възразих аз и ние слязохме заедно до колата.
Щом видя Света, Стас май се задави, но веднага след това на лицето му цъфна усмивка. Трябва да отбележа, че той умееше да се усмихва и правеше това с удоволствие. Усмивката му бе ослепителна, а погледът му обещаваше райско блаженство. Вярно, в момента в очите му се долавяше известна паника.
— Здрасти! — разтегляйки устни в усмивка, каза Света. Ала гласът й изобщо не обещаваше блаженство, а по-скоро дълга и мъчителна смърт.
— О, Светик! — изключително се зарадва Стас. — Не знаех, че живееш тук.
— Допускам. Иначе никога в живота си нямаше да се появиш на това място. Доколкото си спомням, в този момент ти трябваше да се намираш някъде из горещата Африка, нали така?
— В централните й части — кимна в знак на съгласие той. — Наложи ми се да прекъсна командировката си заради остра маларична криза.
— Обеща ли ти да се ожени за теб? — обърна се към мен Света и аз мълчешком кимнах. — И на мен ми обеща същото — каза с въздишка тя. — Този гадняр е обиколил всичките ми приятелки. Знаех, че е дрънкало и отвратителен женкар, но въпреки това… Сега ти си наред.
— Нито за миг не съм му повярвала — отбелязах със задоволство.
— И изобщо не си права — намеси се Стас, но ние не му обърнахме никакво внимание.
— Ела горе да изпием по един чай — предложи ми Света. — Ще ти разкажа всичко за този гадняр.
— Мога сам да й разкажа за себе си — увери я Стас, но ние вече бяхме тръгнали към входа.
— Маня — подвикна ми той с известно отчаяние в гласа, — нали се канехме да идем за обувки…
Прецених, че е под достойнството ми да му отговарям.
След десет минути се настанихме в кухнята на Света и тя подробно ми разказа всичко за Стас, като направи само една пауза, за да измие боята от косата си. Обилната информация можеше да бъде разпределена в три точки: той бил младеж с доста неясна биография, макар че бил въшкав с пари; бил ужасен женкар и за нищо не трябвало да му се вярва. Било направо невероятно, че още първата вечер не ме е вкарал в леглото си, тъй като обикновено успявал да постигне тази своя цел. На мен не ми оставаше нищо друго, освен да се зарадвам, че благополучно се бях отървала от всичко това.