— Омитай се оттук.
Вместо да си тръгне, Стас се приближи и се покатери на перваза на прозореца до мен.
— Навън е студено, я има, я няма четиринадесет градуса. — Оставих тази ценна забележка без отговор и той продължи: — А пък роклята ти е тънка и освен това си мокра до кости.
— Да не би днес да имаш вечер на грижата за ближния?
— Маня — обърна се той към мен, — хайде да се одобрим, искаш ли?
— Че защо трябва да се одобряваме, след като дори не съм се скарала с теб?
— Ами… исках да кажа… абе изобщо всичко, което ти е на дрънкал а твоята приятелка, е пълна глупост. Съгласен съм, че тя има повод да ми е ядосана и…
— Можеш да не продължаваш. Два часа слушах разкажи за теб, а ти не си чак толкова интересен човек, че да изгубя дори и пет минути отгоре заради особата ти.
— Значи все пак си ми сърдита.
— Ни най-малко, ако това ще те утеши.
— Добре — стана той и ме хвана за ръката. — Въпреки всичко ще те закарам до вас, защото иначе, току-виж, пак ти се случило нещо. Можеш да не разговаряш с мен, след като за теб това е въпрос на принцип.
Свих рамене и тръгнах подире му, защото наистина беше глупаво да му откажа, при положение че на дъжда не му се виждаше краят.
Слязохме долу, Стас свали сакото си и го понесе над главата ми, докато тичахме към колата, но аз не оцених но достойнство дори този негов жест. Джипът беше спрян на ъгъла и сядайки в колата, аз погледнах номера на хондата — номер като номер… за какво ли ми беше притрябвало да го знам?
В колата беше топло, Стас запали мотора, а аз продължих да разглеждам хондата през пелената на дъжда. Стас проследи погледа ми и попита:
— Познаваш ли собственика й?
— Не. Срещнах го във входа на Слава.
— И какво?
— Нищо — свих рамене.
Излязохме на булеварда, аз се вторачих през прозореца, но с периферното си зрение виждах как Стас непрекъснато ми хвърля по някой поглед, ала продължаваше да мълчи и това ме зарадва. Колата спря пред моя вход, аз бързешком отворих вратата, но той ме хвана за ръката.
— Маня, честна дума, страшно съжалявам, че стана така.
— Няма проблеми — въздъхнах, — на мен никога не ми върви.
Издърпах ръката си и излязох, но неизвестно защо Стас също излезе след мен. Вече бях стигнала под козирката на входа, когато той отново ми подвикна:
— Маня…
Обърнах се и видях, че Стас тича насреща ми. Вероятно защото смяташе, че ми се полага утешителна награда във вид на целувка за лека нощ. Ала се случи нещо съвсем друго. Когато му оставаха само две крачки, за да стигне до входа, Стас изведнъж се подхлъзна, не се удържа на краката си и с всичка сила се пльосна на асфалта.
— Ох, мамка му! — възкликна той твърде емоционално, като отведнъж престана да прилича на някакъв романтичен герой, а аз злорадо се изсмях и побързах да изчезна. Нямаше нищо хубаво в това, че човекът лежеше в локвата, а аз се правех, че не го забелязвам, но от моя гледна точка той си го заслужаваше.
Рита гладеше бельо в кухнята. Щом чу, че вратата се хлопна, тя се показа с радостна усмивка, но физиономията й тутакси придоби нещастно изражение:
— Защо приличаш на мокра кокошка?
— Защото навън вали дъжд.
— Ами нали онзи тип беше с кола?
— Точно така.
— Само не ми казвай, че сте се скарали — простена тя.
— Скарахме се — обявих оптимистично аз.
— Ако ти не се омъжиш през следващите два месеца, ние ще умрем от глад! — извика тя подире ми, а аз постоях под горещия душ и се търкулнах да спя, без ни най-малко да се опечалявам от тази перспектива.
Колкото и неприятно да ми беше, трябваше да си призная, че сънувах Стас и на това отгоре насън той много ми харесваше, но когато се събудих, това само задълбочи душевните ми терзания. Всъщност терзанията ми бяха напълно обясними: навън беше мрак, будилникът показваше 2:05, тъй че можех да поспя поне още седем часа, но до мен стоеше Рита и ме разтърсваше за рамото:
— Събуди се.
— Защо? — махнах с ръка аз.
— Той е откачил — лаконично ми съобщи тя. — Това ме плаши, събуди се.
— Кой е откачил? — поинтересувах се равнодушно.
— Сева. Ела да видиш какви ги върши.
— Рита, ти си полудяла. Какво ме засяга твоят Сева?
— Не, ти само погледни. Същински психар е. Не искам да оставам насаме с луд човек.