— Кой го е убил? — сетих се да попитам, когато вече бяхме седнали в колата.
Разбира се, Стас не знаеше отговора на този въпрос, но аз не можех да си мълча.
— Убиецът на твоя Сева — въздъхна той. — Почти съм сигурен. Вероятно Тихонов го е видял в компанията на Сева, докато го е следил по молба на Рита. Пред нас каза, че е правил само справки, но в действителност… Посещението ни го изплаши. А защо? Какво толкова го попитахме? Старецът е знаел кой е убиецът или по-точно — досещал се е.
— И е хукнал да му се обади — подсмихнах се аз.
Стас ми хвърли недоволен поглед, ала сметна за свой дълг да доразвие мисълта си:
— Той изобщо не е ходил да се обажда на убиеца. А се е обадил на човека, от когото се е надявал да получи подкрепа или към когото просто е искал да бъде лоялен. — Ако Стас си мислеше, че е в състояние да ми обясни нещо, значи напразно полагаше старания и това явно се бе отразило на физиономията ми, защото той отново въздъхна и заговори, но този път по-разбираемо: — Сева се е водил на щат в „Бялото платно“ и е получавал пари оттам. За кого са били тези пари? За господин Павленко, а казано по народному — за Павлик. Кантората на нашия възрастен детектив се намира на негова територия. Логично е да се предположи, че убитият е знаел много добре правилата на играта, както много добре е знаел и това кой е чорбаджията тук. А сега чуй какво е станало по-нататък. Докато е наблюдавал Сева, детективът вероятно се е убедил, че той си другарува с чорбаджията, а ако не се е убедил в това, то поне се е досетил, че нещата стоят така. Сева внезапно умира, а при Тихонов се появяваме ние и започваме да му задаваме разни въпроси. На кого може да се хареса това? Старчето отказва да отговаря на въпросите ни, за да не изпусне някоя излишна дума, а веднага след като ние си отиваме, то бърза да съобщи за нашето посещение.
— И смяташ, че са го убили заради това? — подсказах му аз.
Стас не остана доволен от моята забележка.
— Може да са го убили и заради това, ако предположим, че Сева е бил очистен от свои хора. Нали самата ти спомена, че когато е видял Вася и приятеля му, тоя ужасно се е изплашил и е казал нещо за времето, с което разполагал. Времето е изтекло и… това е един от възможните варианти, но той изобщо не ми харесва.
— Защо не ти харесва? — сепнах се.
— По най-различни причини от личен характер, но една от тях е предостатъчна: ако Сева е пречукан от свои хора, значи при Рита нещата отиват много на зле. Убиецът е наемник и нищо не го свързва със Сева. Тогава как ще ме посъветваш да го търсим? Обява във вестника ли да пуснем?
— Ти каза, че това е само един от вариантите — напомних му. По разбираеми причини този негов вариант никак не ми харесваше и бях нетърпелива да чуя следващия, тъй като той можеше да се окаже по-оптимистичен.
— Ние разпитвахме дали Сева не се е срещал с онзи младеж, който постоянно ти се набива на очи. Старчето ни отговори отрицателно и въпросът ни като че ли не му направи никакво впечатление. Ами ако все пак се е досетил за кого става дума и това много го е изплашило?
— Не разбирам каква е разликата между първия и втория вариант.
— Убиецът на Сева е пречукал старчето — заяви убедено Стас. — Той ни е следил, стигнал е до старчето, а визитката му на вратата го е подплашила. Но най-важното е, че е бил сигурен, че момчетата на Павлик ще стигнат до него по-бързо от родната милиция и крайният резултат от това няма да е утешителен за него.
— Да допуснем, че всичко е точно така — съгласих се. — Но ако старчето се е обадило на Павлик, какъв смисъл е имало да го убиват, след като той тъй или иначе вече е издрънкал всичко? Според мен в този случай би било по-разумно просто да си вдигнеш гълъбите оттук.
В продължение на една минута Стас се блещеше срещу мен, без да мигне, тъй като вероятно отново бе изпаднал в размисъл.
— Добра идея — кимна най-сетне той.
— Какво й е доброто? — възмутих се аз.
— Това, че старецът не е познавал убиеца и че се е обадил с желанието да предупреди, че някой се интересува от Сева. Сетне се е върнал в кантората си, в този момент се е появил убиецът и му е задал два-три насочващи въпроса, след което е преценил, че старецът може да бъде опасен — и в резултат на всичко в нашите ръце се появи труп. Ако допуснем, че убиецът е същият онзи младеж…
— Когото видях на три пъти, така ли? Със същия успех той би могъл да се окаже всеки друг. Срещнах го в блока на Слава, сетне — във входа, когато се скрих от дъжда, и в компанията на Сева. Ако отхвърлим входа, остават само Слава и Сева. Нали ти сам се чудеше какво общо може да има между един помощник на бандитите, който кара луксозно ауди, и алкохолик, който връща бутилки? Ами че те просто не са се познавали. Тъй че вероятността младежът с хондата да е отивал при Слава е твърде нищожна. — В този момент горчиво съжалих, че не бях проявила достатъчно любопитство в нужното време: какво щеше да ми стане, ако се бях качила две стъпала по-нагоре и бях видяла в кой апартамент ще влезе младежът?