— Точно така. Тъй че върви да спиш.
— Изобщо не съм дошъл за това — обиди се Стас. — Аз мислих. Не ми се спеше и започнах да мисля.
— И измисли ли нещо? — зарадвах се и дори се надигнах от леглото в очакване на чудото. Сънят започваше да се сбъдва!
— Мислих и анализирах — протакаше с отговора си Стас. — И ето какво искам да ти кажа. Ти схващаш нещата не по-зле от мен. — Най-вероятно причисляваше своята особа към категорията на гениите. — Имаш остър и аналитичен ум.
— Да, зная — кимнах, — на мен просто не ми върви. Още от детинство. Затова всички ме смятат за заплес. Току-що татко също ме смъмри за това. Присъни ми се — бързешком поясних аз, тъй като забелязах, че Стас малко се постресна.
— А-а… И какво ти каза татко ти?
— Каза, че го тревожа.
— Ти тревожиш и мен, особено сега. Защо не вземем да…
— Махай се оттук! — креснах.
— Исках да кажа: защо не вземем да си обръщаме малко повече внимание. Да се опитаме да вникнем по-задълбочено един в друг.
— Добре — съгласих се. — Ще се заемем с това утре, ако нямаш нищо против.
— А не може ли сега?
— Сега бих искала да довърша съня си, защото, току-виж, татко ми казал нещо важно, например къде да търся богатството.
Той въздъхна и попита:
— Може ли да те целуна? Само една братска целувка с пожелание за лека нощ.
— Давай! — съгласих се, тъй като осъзнах, че иначе няма да се отърва от присъствието му и че с неговия словесен запас можехме да я караме така до сутринта. Той ме целуна, а аз отбелязах: — Имаш доста странни представи за братската любов.
— Слава богу, с теб не сме роднини… — Целуна ме отново и нещата някак тръгнаха по посока на това, че той като че ли се накани да се настани до мен, и то май задълго — едва ли не за цял живот, макар че аз дори не си и мечтаех за подобно нещо, — но със сигурност щеше да остане поне до сутринта.
Татко не би одобрил тази работа и той не случайно ми се присъни. Затова опрях леко ръце в гърдите на Стас и веднага щом ми се удаде възможност, заявих:
— Твоите целувки ме карат да забравя дори за убийствата, но предпочитам да изчакам момента, в който ще се опознаем малко по-добре.
— Готов съм да ти разкрия сърцето си още сега.
— Аз — също, но подозирам, че там няма нищо интересно за теб.
Той се засмя и се отдръпна.
— Имаш чувство за хумор — подмазвачески отбеляза Стас.
— Няма само ти да си чешеш езика.
— Харесвам ли ти поне малко?
— Малко ми харесваш.
— Съвсем малко или в степен, която позволява да се хранят известни надежди?
— Надявай се.
— Благодаря ти, скъпа. Дай ми още една целувка и изчезвам.
Нямам представа на какво точно се надяваше той, тъй като вероятно бе налитал само на доверчиви девойки, само че аз знаех, че да вярваш на такова момче при моя кутсузлук означава да останеш без копейка в джоба и без печат в паспорта, но за сметка на това — с три близначета на ръце. И татко не случайно ми се присъни… Казано с две думи, потърпях още малко и го предупредих:
— Сеансът на братската любов свърши. Ако продължиш в същия дух, ще напусна апартамента ти, макар никак да не ми се ще да го правя, защото ме е страх да остана сама, пък и нямам къде да настаня Рита.
— Ти не ме харесваш — каза с въздишка Стас и тръгна към вратата. — И знаеш ли какво, Маня — това ме обижда.
Посветих част от нощта на размишления върху въпроса дали трябва да броя за късмет факта, че Стас напусна спалнята ми, или това беше проява на поредния ми кутсузлук. Мненията се разделиха, в смисъл че едната моя половина гневно възклицаваше, че той е женкар, а другата протестираше: може изобщо да не е женкар, може да са го наклеветили. И нямаше защо да се чудя, че се събудих в лошо настроение.
Рита приготвяше закуска в кухнята и изглеждаше съсредоточена и изпълнена с енергия, макар че вероятно също не бе спала — на нейно място аз със сигурност не бих заспала. Стас още не се бе появил и според Рита — спеше като убит, което ми се стори обидно.
— Ще го събудиш ли? — мрачно полюбопитства тя, когато се настаних край масата с чаша кафе.
— Нека спи.
— Ако той спи, тогава кой ще се заеме с моето спасение?
— Добре — съгласих се, тъй като този аргумент ми се стори сериозен, и отидох да събудя Стас.
Първо почуках на вратата, но той не отговори и тогава я открехнах в очакване да видя, че леглото е празно, тъй като на такъв младеж нищо не му костваше да изчезне и да ни захвърли на произвола на съдбата. Вярно, не беше много ясно защо трябва да ни зарязва точно в собствения си апартамент, но моите размишления не стигаха толкова далеч.
Въпреки очакванията ми, Стас спеше, отметнатото одеяло разгалваше тялото му, което впрочем привлече вниманието ми. Той спеше като новородено — или поне на мен ми се струваше, че точно така спокойно и безметежно трябва да спят новородените. Сега успях да съзра колко дълги мигли има, а разрошените му коси придаваха на физиономията му нещо момчешко. Бях принудена да си призная, че общият му вид представляваше сериозно изпитание за мен. Дори въздъхнах, но, разбира се, без да се захласвам кой знае колко.