— Стас — подвикнах тихо. Той продължи да спи, а клепачите му дори не потрепнаха и по тази причина на мен не ми остана нищо друго, освен да си помисля, че или младежът наистина спи като убит, или страхотно се е изпедепцал в преструвките. — Стас — повторих аз. Този път това прозвуча малко нервно. Резултатът бе нулев. Приближих се до него и дори се надвесих над лицето му. — Щом досега не си се събудил… — започнах заплашително, а той се усмихна широко, без да отваря очи.
— Това е най-прекрасната сутрин в моя живот — заяви Стас, а гласът му зазвънтя от щастие.
— Не думай! И защо е чак толкова прекрасна?
— Защото се събуждам и чувам твоя глас. А той е като божествена музика.
— Колко малко ти трябва, за да си щастлив! — отвърнах ехидно.
— Не губя надежда.
— Между другото Рита разчита на нашата помощ.
— Ако ме целунеш, ще бъда готов да извърша всички възможни подвизи.
— По-добре ще е да те сритам! — ядосах се и се отправих към вратата. — Когато решиш да закусиш, ела при нас.
Рита, която в този момент разбъркваше кафето си с лъжичка, вдигна глава и заяви:
— Според мен той е влюбен. Нито един нормален човек не би вършил всички тези глупости, ако не е влюбен.
— Какво наричаш глупости?
— А не е ли глупост да ме крие в апартамента си? Освен това нали виждам как те гледа. Впрочем ти си се разхубавила. Мъжкото внимание явно ти се отразява добре.
— А не говориш ли прекалено много? — поинтересувах се.
— Вие ей сега ще изчезнете оттук и аз няма да има с кого да обеля една дума. Това — първо. А освен това се радвам, че ако ми е съдено да вляза в затвора, поне в нещастието си ще зная, че ти си в добри ръце. И че има кой да ти направи кафе и да ти притопли обеда.
— Май не съм забелязала той да притопля нещо.
— Е, така ще бъде, докато направиш първия пожар. Сетне ще разбере, че е по-безопасно сам да го притопля.
— За какъв пожар говорите? — попита Стас, който се бе появил в кухнята.
— Маня не бива да бъде допускана до печката, защото няма начин да не направи пожар. Надявам се, че твоите намерения са сериозни? — осведоми се Рита.
— В какъв смисъл? — сепна се Стас.
— Не мисля, че си способен първо да завъртиш главата на едно момиче, а сетне да изчезнеш.
— Далеч съм от тази мисъл.
— Значи нямаш нищо против да се ожениш, така ли?
— За Маня ли? — уточни все пак той. — За Маня мога да се оженя още днес. Но тя ми отказа. Мисля, че е луда. Да откаже на момче като мен… В целия свят не би могла да си намери по-добър мъж.
— Прави се на интересна — махна с ръка Рита. — Но ти запомни най-важното: не я допускай до печката.
— Ще взема жена, която ще се занимава с домакинството.
— И аз предлагах на татко да постъпи така, но той не можеше да понася чужди хора вкъщи. — Мисълта за татко натъжи Рита, тя подсмъркна и отбеляза, изпаднала в дълбок размисъл: — Къде ли е сега, горкичкият…
— На небето — подсказа й Стас, а Рита се намръщи:
— Не е смешно.
— Вместо да говорите глупости… — започнах аз и оставих настрана празната си чаша, но не успях да довърша изречението си. Зазвъня мобилен телефон, само че не беше ясно кой от трите мобифона звъни. Вслушахме се.
— Не е моят — отбеляза Стас.
— Не е моят — казах аз, а Рита се стресна:
— Моят е. И какво да правя сега?
— Обади се.
— Ами ако… — Тя сграбчи мобифона и измърмори: — Да.
— Моля за извинение — изфъфли мъжки глас в слушалката и Рита веднага се успокои, защото господата от милицията просто не можеха да се изразяват така. — А-а-а… мога ли да говоря с Маргарита Сергеевна?
— Слушам ви — плахо си призна Рита, че насреща е тя.
— Много ми е приятно. Взех телефонния ви номер от квартирантите в апартамента, където се водите, че живеете. Знаете ли, наложи ми се да направя цяло разследване, за да ви открия. За щастие една моя съседка работи в справочно бюро — това ми струваше известна сума, която може би от ваша гледна точка е незначителна, но като се има предвид размерът на моята пенсия…
— Какво искате? — възмути се Рита, тънейки в догадки.
— Моля да ме извините. Отвлякох се. Често ми се случват такива неща. Аз, тъй да се каже… минавам по същество. Маргарита Сергеевна, случайно да сте изгубили нещо?