— Дребна работа — каза оптимистично, — може да се оправи за петнадесет минути, блокът е стар и стената малко се е изронила.
— Тук скоро и таванът ще падне на главите ни — намеси се оранжевокосата мадам. — Блокът е на шестдесет години и никога не е виждал ремонт.
— А къде работеше вашият квартирант? — върна се Стас към темата, която ме интересуваше далеч повече от капиталния ремонт.
— Ох, забравих как беше, хем ми го каза… нещо, свързано с нефта, в някаква фирма. Частна.
— Няма начин да не е частна — изтърси Стас. — А не ви ли остави телефонния си номер?
— Не — поклати глава домакинята. — Момчето направо беше златно. На всяко първо число сам ми даваше парите за месец напред, съседите не се оплакваха от него, може да се каже, че дори не го виждаха. Ей на, Михайловна от седми апартамент знае всичко за всички наоколо, а твоя, вика, дори нито веднъж не съм го забелязала. Беше кротък, не пиеше, пазеше чисто в апартамента. А пък сега има да търся квартиранти и изобщо не се знае какви ще намеря.
Съседките навлязоха в тази тема, а ние ненатрапчиво се сбогувахме и скоро след това се качихме в колата. Аз бях разстроена, а Стас продължаваше да излъчва оптимизъм и това ме подразни.
— Нищо не разбирам! — заявих сърдито, но забележката ми се отнасяше по-скоро към настроението на Стас, отколкото към състоянието на нашите работи.
— Маня, той го е направил — заяви Стас и се усмихна, широко, показвайки ослепителните си зъби. — Сигурен съм, че сме на прав път. Той го е направил.
— Кой какво е направил? — напрегнах се аз.
— Той е убиецът. За какъв дявол нормален човек ще иде, да регистрира собствената си кола на чуждо име и ще си вземе квартира под наем с краден паспорт?
— Че защо пък да е бил краден? — В този момент ми хрумна една доста по-различна идея: — Стас, трябва да се върнем в онзи развъдник на плъхове и да притиснем здравата Конюши, за да разберем при какви обстоятелства е изгубил паспорта си. Току-виж, спомнил си за онзи младеж. Всъщност какъв смисъл има, щом той си е заминал за Абакан. Това далеч ли е?
— Кое?
— Абакан.
— Много далеч. На другия край на света, дори нямам представа на кой точно. Маня, слънчице мое, казвам ти, че сме на прав път. Този тип е убиецът.
— Хубаво би било, ако е така. Исках да кажа, че е хубаво, в смисъл че е добре за Рита. Значи мислиш, че той е убил Сева, така ли?
— Почти съм сигурен в това. Самата ти каза, че се е движил с колата си след Сева.
— Да, но не съм го видяла да влиза в блока, пък и времето не съвпада…
— Маня, в банята му имаше тайник, а в кофата за боклук беше изхвърлен омаслен парцал. Вероятно оръжието е било увито в него.
— Сева беше убит с бейзболна бухалка — припомних му.
— Това не е важно. Младежът е професионален килър, разбираш ли? Квартирата и колата са следи, които не водят доникъде.
— А ти от какво си толкова доволен? — учудих се аз. — Следите наистина не водят доникъде, а ние трябва да спасим Рита. При това положение какво можем да разкажем на милицията — че един час преди убийството сме видели някакъв младеж, който е невъзможно да бъде открит, така ли?
— В състояние ли си поне да ме изслушаш? — възмути се Стас. — Без да ме прекъсваш. Опитвам се да се съсредоточа и ми се ще…
— Добре — кимнах бързешком.
— Значи нещата стоят по следния начин: нека възприемем като аксиома факта, че младежът е килър и е убил Сева. Ти го срещаш в онзи блок и той бързо-бързо изчезва оттам. Защо?
— Откъде да зная?
— Ти си го познала, и той също те е познал. Виждали сте се и преди и той го знае.
— Искаш да кажеш, че след като ме е срещнал за втори път, е предпочел да се презастрахова, така ли?
Стас отвори уста, но не ми отговори веднага:
— Може и така да е. Но аз имам друга версия. Вие не случайно сте се срещнали в блока на Слава.
— Искаш да кажеш, че…
— Слава си е налягал парцалите вкъщи… Искаш ли вода?
— Да, благодаря — отвърнах, преглъщайки.
— Извинявай, че изпадам в подробности, но те са важни. И тъй, той доста дълго време си е налягал парцалите вкъщи. Ти на няколко пъти си ходила там…
— Защо ми разказваш тези неща? Много добре помня как стана всичко.
— Та тъй, напълно възможно е ти да си се срещнала на стълбището с убиеца, който тъкмо е отивал при Слава. Ченгетата по-добре се ориентират в тези работи и имат възможност доста точно да установят часа на убийството.
— Но защо е трябвало да убива Слава? — недоумявах аз.
— А Слава кого е утрепал предишния ден? Точно така… и онези свирепи момчета са жадували мъст. И ето че…
— А как са успели да открият Слава? И не разбирам какво общо има с това Сева.