— Ако онзи тип, когото търсим, е килър, значи между двете убийства няма връзка. Той просто е изпълнявал заповеди — и толкоз. Но твоето поведение го е стреснало и затова си е обрал крушите. По дяволите, а взривът в апартамента? Не всеки може да сложи взривно устройство в леглото ти. И какво излиза — че е искал да убие теб, така ли? Заради това, че сте се срещнали в онзи вход? Но нали по това време Сева е бил жив?
— Че как ме е открил? — изплаших се.
— Може да те е проследил…
— Ами че аз от половин година не съм се появявала в онзи апартамент, каква работа бих могла да имам там? Просто се водя, че живея на този адрес… — На това място двамата се спогледахме и едновременно издадохме горестен стон заедно със заветната дума:
— Паспортът… Разбира се, паспортът! — изсумтя Стас. — На ти сега една адресна регистрация. Откъде иначе би могъл да знае, че ти не живееш там? Вмъкнал се е в апартамента, сложил е бомбата и… Слава богу, че не си била там. Мъчно ми е за апартамента ти, но ти си ми по-мила и по-скъпа…
— А как се е озовал при него моят паспорт? — намръщих се. Аз също си бях по-мила и по-скъпа от апартамента и мисълта, че наоколо броди някакъв психар, който е обзет от натрапчивата идея да ме претрепе и убие, изобщо не ме караше да се чувствам щастлива.
— Срещнала си го в блока на Слава и е логично да се предположи, че те са се познавали и че обирът на кафенето…
— Искаш да кажеш, че убиецът е въпросният Юра, така ли?
— Прекрасна версия! — кимна Стас. — Но само ако съм в състояние да допусна, че на един килър ще му хрумне да обира кафене в компанията на някакъв си алкохолик… Само че подобно предположение по-скоро прилича на делириум. Което означава, че е по-логично да предположим, че господата от обкръжението на убития са се добрали по някакъв начин до Юра, а чрез него са стигнали и до Слава и тези двамата скоропостижно са ритнали камбаната. Сигурен съм, че Юра лежи в някоя морга, а може би трупът му дори още не е намерен, но това не е важно. Важното е, че вещественото доказателство от обира — твоята чанта с паспорта ти в нея — се е озовало в ръцете на килъра. А след като той те е видял у Слава…
— Да не би името ми да е написано на челото ми? — възмутих се искрено.
— Не ме прекъсвай! Може самият Слава да му е казал, че си ходила при него.
— Откъде-накъде ще му го казва?
— Не зная. Може килърът да е чул, че вратата му се отваря и затваря и да е попитал: „Кой беше при теб?“
— Смяташ, че са си говорили приятелски, така ли? — попитах иронично.
— Може и да не е било приятелски. По-важното е, че килърът е решил, че ти си опасна и се е възползвал от паспорта ти.
— Нещо не се връзва — рекох след кратък размисъл.
— Всичко звучи прекрасно, освен две неща: защо килърът е решил да остави улики в апартамента на Слава и по този начин да демонстрира, че той има пряко отношение към убийството? И освен това — пистолетът. Слава твърдеше, че оръжието им е било играчка, но пистолетът най-ненадейно е гръмнал.
— Искаш да кажеш, че някой е сменил пистолета, така ли? Сменил е играчката с истинско оръжие?
Само свих рамене, а Стас се подсмихна:
— Трябва да си пълен глупак, за да не различиш…
— Аз със сигурност не бих могла да ги различа — отбелязах, а Стас се навъси:
— Ти си жена.
— Какво от това?
— Ами това, че не си ходила в казармата.
— Юра също може да не е ходил в казармата.
Продължихме да се препираме на тази тема още малко, докато Стас не си спомни, че имаме среща с неговия познат, който ни бе обещал да хвърли светлина върху онова, с което се бе занимавал Сева. С други думи надявахме се да изясним каква би могла да е причината, заради която са го убили.
В продължение на няколко минути Стас се опитваше да се обади на някого по телефона, докато не откри следите на своя приятел, след което ние се понесохме презглава нанякъде — нещо, с което, честно казано, вече бях успяла да свикна. Срещата ни бе определена в един фитнесклуб. Намираше се срещу някаква градинка, а до него се издигаха сградата на районната администрация и една банка. Клубът изглеждаше доста внушително, на фасадата му се мъдреше табела с надпис Фитнесклуб, а малко по-долу висеше бележка: Достъп — само с клубни карти.
— Ще те почакам тук — обявих аз, щом влязохме в охраняемия паркинг.
— Защо? — изненада се Стас.
— Кой е този тип, с когото се каниш да се срещнеш?
— Едно много симпатично момче, което си пада по брюнетки. Няма да имаш никакви проблеми с него, тъй като си блондинка.
— А с какво се занимава? — продължих да се заяждам.
— И той самият не знае със сигурност с какво се занимава. Добре, чакай ме тук. Макар че е глупаво. Щом не искаш да се срещнеш с моя познат, можеш да отидеш в бара или в залата за тренировки, току-виж — там ти харесало?