— А защо мислите, че това е работа на килър? — най нахално се намесих аз.
Денис и Стас се спогледаха.
— Добре де — изсмя се Денис — тук няма никакви страшни тайни, тъй че ще говорим откровено. Аз съм сигурен, че жената — не зная как се казва мащехата ти — не е убила Сева. Вчера се позаинтересувах от тази история, понеже Стас ме помоли да го направя. И мога да ви кажа следното: Павлик не си пада по наркотиците, ти знаеш това… — При тези думи Стас изкриви физиономия, сякаш го бе заболял зъб. — Не си пада по тях — повтори Денис — Но… обстоятелствата го принуждават да си затваря очите пред някои неща. Знаеш също и това. А сега ще ти кажа онова, което вероятно не знаеш. Сева беше някакъв далечен роднина на нашия Павлик. Но напоследък те се сприятелиха до такава степен, че вече минаваха за близки хора. Направо за родни братя. Сева смяташе търговията с наркотици за много изгоден бизнес и активно пропагандираше тази своя идея. Тя не хвърли във възторг нашите хора, най-вече защото никой няма нужда от неприятности, а те няма как да не възникнат. Но въпреки всичко Павлик вече не смяташе тази идея за налудничава, което според мен бе плод на старанията на Сева. Самият Сева работеше директно с Артур. Сигурен съм, че това име ти е известно, но, разбира се, вършеха нещата на дребно, защото Рижия никога не би му позволил да се разгърне истински. Сева имаше нужда от подкрепата на Павлик, а Павлик не бързаше да му я окаже, тъй като много добре знаеше как се отнася бандата към всякакви нововъведения. Сред нашите има много хора като теб, които направо откачат, когато стане дума за това… Тъй че, казано с две думи, Сева вършеше разни неща на дребно и чакаше Павлик да узрее. И най-неочаквано щастието ги споходи: някакви малоумници ограбиха някакво кафене и застреляха Рижия. Това беше точно от онези случаи, които с пълно право могат да бъдат наречени дар от Бога. Сева се сдоби с шанса яко да стъпи на краката си. Но най-ненадейно умря.
— Кой има полза от това? — попита Стас. Денис разпери ръце:
— Много хора. Например аз. Аз съм от онези, които винаги са били против идеите на Сева.
— Сериозно те питам — обиди се Стас.
— Ами сериозно ти отговарям. Аз например по това време никак не се харесвах на Артур. Те имаха делово споразумение с Рижия, но нашият Павлик не е Рижия и сътрудничеството с него би могло да не се стори чак толкова привлекателно за Артур.
— Да не би момчетата на Рижия да са решили да го очистят?
— Едва ли — поклати глава Денис. — Сред тях няма човек, който би могъл да изкомандва останалите. Там всеки работи за себе си.
— Напоследък Сева нямал никакви пари. Постоянно вземал назаем.
— Чух за това — кимна Денис. — Павлик беше изненадан от тази работа, тъй като той не бе искал пари от него, макар че му е било най-лесно да постъпи точно така. Полюбопитствах със задна дата и разбрах, че Сева не е платил на Артур за последната партида. Впрочем той е много ядосан от това, тъй като парите никак не са малко.
— Вие твърдите, че Артур би могъл да има интерес от смъртта на Сева — намесих се аз, предизвиквайки изненадата на мъжете. — А в такъв случай дали той не би могъл…
— По-логично е първо да си вземе парите. А после…
— А ако просто е използвал това като предлог? — Стас се засмя, а Денис се изхили. Аз се почувствах като пълна глупачка, но не за дълго. — Размяната на стока и пари не става ли веднага? — попитах решително.
— Ами… не съм специалист по тези въпроси — изсумтя Денис. — Може да става по различен начин. Например Сева може да е вземал стоката само за да я пласира. Вземаш определено количество и го раздаваш на търговците на дребно по нощните клубове, после събираш парите и си получаваш процента. Сева не беше сериозен човек в бизнеса, макар че много му се искаше да минава за такъв. Но без Павлик нямаше никакъв шанс. Почти съм сигурен, че не е бил нищо повече от куриер на Артур.
— Куриер ли? — не разбрах аз.
— Аха. Въпросното междинно звено. С малък процент.
— Значи куриер — повторих и погледнах към Стас, тъй като почувствах нещо като озарение.
Но в този момент Денис отново заговори и озарението ме напусна.
— Маня, пред теб ли убиха Рижия в кафенето?
— Да — кимнах аз. — Дори ме взеха за заложник.
— Ченгетата не успяха да изровят нищо смислено — и жалко! Павлик искаше да разбере кой от нашите хора е толкова чевръст. А смъртта на Сева го натъжи. Мисля, че той с лекота ще преживее загубата на своя роднина, но тук намирисва на липса на уважение, а това вече е въпрос на чест. Затова, приятели мои, ако имате нужда от помощ, можете смело да разчитате на нея.