Първо чухме някакъв шум и аз се наканих да закрещя, тъй като този път нямах намерение да чакам да метнат примката на врата ми и реакцията ми към всякакви подозрителни шумове вече бе изработена за цял живот, а всички шумове по принцип са подозрителни, така че се наканих да се разкрещя, а Вася се надигна, но веднага клекна обратно, а след това се свлече на пода вследствие на един як юмрук, стоварил се върху главата му. Юмрукът не беше нещо самостоятелно, макар че в този момент дори и това едва ли би могло да ме изненада, а принадлежеше на Севрюгин, който се възправи в целия си блясък пред очите ми веднага щом успях да извърна глава. В същия миг аз отчаяно се развиках, тъй като изобщо не бях в състояние да си представя какво ме очаква.
— Млъкни! — изръмжа Севрюгин и затисна устата ми с огромната си лапа, но тъй като лапата му наистина беше с невероятна големина, под нея освен устата, попадна и носът ми, притокът на въздух спря и аз започнах да се отбранявам, като дори се опитах да ухапя нападателя си. — Млъкни най-сетне! — ядосано повтори той, но не свали ръката си и затова аз не престанах да се съпротивлявам.
Внезапно Севрюгин изненадващо свлече върху мен натежалото си и омекнало тяло и аз се сдобих с възможността да крещя, тъй като той махна ръката си от устата ми и просто нямаше начин да не се възползвам от създалата се възможност. Ако Севрюгин се бе стоварил върху мен, със сигурност щеше да ме размаже или да ми нанесе сериозни телесни повреди. Но за щастие той заби нос близо до рамото ми и по тази причина останах жива, макар да се чувствах ужасно зле, а когато зърнах Стас, който бе застинал над мен с крайно нещастен вид и с пистолет в ръка, реших, че това е краят и че нищо повече няма да понеса. Затова стиснах очи и категорично отказах да дойда в съзнание, въпреки че Стас успя да ме измъкне изпод Севрюгин и да ме вдигне на ръце, като покриваше с целувки прекрасното ми лице и ме молеше да се върна при него, в смисъл да върна душата си в моето многострадално тяло.
Та вероятно от ужас, че умирам, той окончателно обезумя и хукна към кухнята, естествено — както си ме носеше на ръце, но първо удари левия ми крак в рамката на вратата, сетне едва не уцели и главата ми — все пак успях навреме да я свра в раменете си, и накрая благополучно се озовахме в кухнята.
Стас ме сложи във фотьойла и аз тъкмо се наканих да въздъхна с облекчение, когато този ненормалник взе, че изля отгоре ми чаша вода. Каквото и да казват, мъжете са луди хора. Поне да беше помислил как ще изглеждам след всичко това… Впрочем нямаше защо да очаквам от подобен тип, който на това отгоре бе изпаднал в такова състояние, да се замисли… Един господ знае докъде би могъл да стигне в момента, затова побързах да се свестя, отворих очи и казах:
— Дай ми огледало.
Той изскочи от кухнята и започна безсмислено да се щура из антрето, като в крайна сметка свали огледалото от стената и го домъкна при мен. А аз дори нямах сили да му кажа, че е идиот, въпреки че си го заслужаваше. Погледнах се в огледалото… По лицето ми беше изписан страх, но в него имаше и нещо еротично… Макар Стас да се постара, тушът не ме подведе и продължи образцово да стои на мястото си, което означаваше, че не бива да съжалявам за парите, които похарчих за него… Ала вратът ми… по-добре изобщо да не бях поглеждала към него.
— Това е ужасно! — изврещях.
— Слънчице мое! — зави с болка в гласа Стас и от прилив на излишен ентусиазъм изтърва огледалото, то падна на пода, но не се счупи и аз мигом записах това събитие в листата на чудесата. — Ти си жива! — радостно извика той и ме сграбчи в прегръдките си.
— Много странна реакция имаш — измърморих. — На това живот ли му викаш, при положение че вратът ми е с такива синини.
— Маня, никога не съм виждал по-прекрасен врат!
— Ти си луд! — произнесох присъдата си аз, но на него изобщо не му пукаше какво му говоря, свлече се пред мен на колене, като уцели с единия си крак огледалото и то се спраска под тежестта му. Дори и на идиот не би било нужно да обяснявам колко лошо предзнаменование се крие в това. Направо ме обляха горещи вълни. — Истинска лудница! — констатирах с болка.