Лицето на Калуст грееше от гордост.
- Знаете ли, скъпи друже - заговори той със сведен от привидна скромност поглед, - аз съм ориенталец, а ние, ориенталците, обикновено не сваляме кхимара от лицето на жените от харема, за да радват чуждите погледи.
Забележката породи нови изблици на смях.
- Добре казано - каза персийският министър и погледът му отново попадна върху портрета на Хелена Фурман. - Но кажете ми, какво ви гарантира, че тази картина наистина е на Рубенс?
Домакинът и уредникът на Националната галерия съучастнически се спогледаха.
- Експертизата направи самият сър Кенет - разкри Калуст. - Допитах се до още двама специалисти, които също потвърдиха автентичността на творбата веднага щом пристигна от „Ермитажа“. Бъдете спокоен. Картината наистина е на Рубенс.
Но Реза Мосед не се отказа.
- Ами ако въпреки всичко се окаже, че картината е фалшификат? - Заговори по-тихо, сякаш искаше да уточни нещо важно. - Просто отбелязвам, че е възможно, нищо повече. - Възвърна нормалния тон на гласа си. - При това положение още ли ще харесвате картината?
Арменецът поглади брадата си и се замисли, докато погледът му се губеше в бялото перо на платното.
- Ако е фалшива ли? В такъв случай картината ще изгуби стойността си.
- Но ще продължите ли да я харесвате?
- Разбира се, че не.
- Все пак това ще е същата картина - отбеляза персиецът.
- Значи, твърдите, че красотата на творбата зависи от подписа върху нея. Не смятате ли, че е малко прекалено?
Калуст отново погледна към сър Кенет, но този път го молеше за помощ.
- В този случай красотата на картината не зависи от това кой я е подписал - намеси се уредникът на Националната галерия. - А от нейната автентичност.
- Да, но това не отговоря на въпроса ми - настоя министър Мосед. - Автентична или не, картината си е същата. Защо в единия случай платното е красиво, а в другия - не? Все пак си е същата картина...
- Всъщност повдигате много интересен и важен въпрос - отбеляза англичанинът. Обърна се към Калуст. - Помните ли, господин Саркисян, когато веднъж ви казах, че между доброто и красотата съществува тясна връзка?
- Как да не помня? Това е историята за вулкана, който застрашава живота ми и аз го намирам за ужасяващ, и за вулкана, който, наблюдаван отдалеч, е изумително красив.
- Този пример показва връзката между доброто и красотата - потвърди сър Кенет. - Навремето обаче не ви казах, че красотата е свързана и с истината. Да кажем, че образува триъгълник с доброто и истината. Въпросът, зададен от Негово Превъзходителство, ни препраща точно към този аспект на истината. Защо една автентична картина е красива, а фалшивата не е? Отговорът е обезпокоително елементарен: автентичното е истинско, а фалшивото е лъжливо. С други думи красотата по природа е истинска, дори и вашата истина да е просто метафорична. „Оливър Туист“ от Чарлс Дикенс е красив роман, защото ни разказва истината за момчетата от лондонските улици; „Процесът“ от Кафка също е хубава книга, тъй като ни разкрива реалността на съдебната система, където човекът всъщност няма никакви права. „Пиета“ на Микеланджело е изключително красива скулптура, защото достоверно ни показва болката на майка, изгубила детето си. Моцартовият „Реквием“ е прелестна мелодия, защото изразява истината за трагедията на смъртта.
Калуст насочи вниманието си към пълномощния министър на Персия.
- Да, точно така - каза той, присвоявайки си думите на съветника си по изкуство. - Тази картина на Рубенс е красива, защото е автентична. Ако беше фалшификат, сега щяхме да съзерцаваме една лъжа. Красотата на „Портрет на Хелена Фурман“ се крие в неговата истинност.
- Именно защото е истинска, красотата се свързва с доброто - подчерта сър Кенет. - Сякаш красотата, доброто и истината са трите върха на един и същи триъгълник.
Домакинът заведе гостите си на първия етаж и им показа разкошно обзаведената си спалня, от която се влизаше в изящно изработена баня.
- Знаете ли на кого ми напомня този стил? - попита уредникът на Националната галерия, от чийто поглед не убягваше нито един детайл. - На Лалик[38].
Арменецът се усмихна, сияещ от щастие.
- Точно Лалик я е правил!
- Наистина ли?
- Запозна ни Сара Бернар на един от приемите, организирани от Нунуфар преди години и... voilà!
Излязоха на просторна тераса, облицована с италиански мозайки. Имаше тисов плет, който хвърляше сянка в голямо правоъгълно езеро с шадравани. Внушителни мраморни колони поддържаха съоръжение с висящи градини, а малко по-нататък, сякаш бе част от двора на резиденцията, се издигаше Триумфалната арка. Струваше им се, че бяха преместили Версай в центъра на Париж.
38
Рене Жул Лалик (1860-1945) - френски художник, дизайнер и бижутер, известен с творбите си от цветно стъкло в стил ар нуво. - Б. пр.