Слушайки разговорите по време на обяда, Калуст бързо разбра, че всички се вълнуват от събитията в Германия.
- Тези антиеврейски закони не ми се струват много християнски - отбеляза американският аташе вляво, докато отхапваше от пирожката си. - Никой ли не може да спре този господин Хитлер?
- Опасявам се, че това е вътрешна политика на Германия - отвърна английски благородник, приближен до двореца, който седеше отдясно. - Мисля, че не можем да се намесваме.
- Но някой трябва да контролира този човек, по дяволите! - настоя американецът. - Започна да въоръжава страната, бойкотира Версайския договор, окупира демилитаризираните райони на Рейн, сключи съюз с Мусолини, сближи се с японците и сега дори поглежда към Чехословакия. - Заговори тихо, сякаш за да сподели някаква тайна. - Освен това се говори, че иска да прати военни части в подкрепа на бунтовниците в Испания.
- Виж ти, това е добра новина! - каза англичанинът. - Отличен начин да се задържи експанзията на болшевиките, без да си цапаме ръцете. Правителството на Негово Величество вече тайно поръча на нашите съюзници португалците да съдействат на германците и да помагат на испанските бунтовници с каквото могат. Важно е да спрат Сталин. Представяте ли си червена Испания?
Американецът замълча за момент, обмисляйки британската стратегия.
- Наистина трябва да се изправим срещу болшевиките - призна той. - Безспорно. Обаче се питам дали трябва да оставим тази работа на Хитлер.
- Не му възлагаме нищо. Но щом той сам иска да спре Сталин в Испания, защо да му се пречкаме?
Като видя, че англичанинът има остарели разбирания по въпроса, американецът реши, че се нуждае от съюзник, и се обърна към Калуст.
- Вие сте персиец, нали така? Каква е позицията на Персия по въпроса?
Арменецът се усмихна. Още един човек, който не бе свикнал с новото име на Персия.
- Британец съм, но работя за иранската легация. Дори наскоро получих гражданство - обясни той. - Така или иначе съм скептичен по въпроса, защото съм от арменски произход и открай време нямам доверие на германците. Смятам, че ни предизвикват, а ние, честно казано, не показваме особена твърдост. Това им дава самочувствие и ги прави по-смели, не мислите ли? При тези обстоятелства, страхувам се, че най-лошото изглежда неизбежно.
Английският благородник се намръщи.
- Кажете, кое според вас е най-лошото?
- Говоря за европейска война, разбира се. Нима напоследък това не се върти в главите на всички ни?
Приближеният на двореца надменно се разсмя.
- Боже, какво говорите? Война? Моля ви! Наистина ли смятате, че ще избухне война само защото Хитлер е окупирал демилитаризираните райони на Рейн или е бойкотирал Версайския договор, който впрочем е оскърбителен за германците и изобщо не е трябвало да бъде оформен по този начин? Секретарят по външните въпроси, господин Идън, е против, разбира се, но чак пък война... Забележете, какво би станало, ако враждебните настроения се изострят? Франция ще обяви война на Германия. Съгласно договора между Франция и Съветския съюз[39] от миналата година, Червената армия ще настъпи в Германия. Разгромена, Германия ще се превърне в болшевишка страна. Мислите ли, че подобно нещо е приемливо? Мислите ли? - Той разтърси глава. - Не, никой няма да се впусне в подобно приключение, драги господине. Невъзможно! Нашата стратегия цели по-скоро да спре Хитлер и да намали щетите.
- Господин Чърчил не смята така. Той вече обяви господин Хитлер за заплаха за световния мир и каза, че...
- Опасявам се, че господин Чърчил вече е изкуфял. Светът много се промени и горкичкият няма представа колко са сложни нещата в наши дни...
Напрежението в Европа изглежда тревожеше всички и бе основна тема на разговорите дори и в края на банкета, когато членовете на легациите напускаха Бъкингамския дворец. Семейство Саркисян се сбогуваха с иранския пълномощен министър и колегите му и се отправиха към дома си със своя ролс-ройс.
39
Съветско-френско споразумение за взаимопомощ от 2 май 1935 г., според което двете държави се съгласяват да си окажат незабавна подкрепа в случай на непредизвикано нападение от която и да е трета страна. - Б. пр.