Англичанинът не изглеждаше убеден.
- Може би именно затова сме във война, приятел - отбеляза той. - Не би ме учудило, ако нахлуването в Полша е само началото на настъпление към Съветския съюз. Спомнете си, че сега германците имат пряк достъп до руската граница. Глупавите болшевики подписаха пакт за ненападение[40] с нацистите, но ще видите, че скоро Хитлер ще влезе в Русия точно оттам и ще завладее кавказките петролни кладенци. - Разтърси ръката си, сякаш се бе изгорил. - Милостиви боже! Ако успее...
Калуст се съгласи. Ако имаше нещо, в което сър Филип Блейк бе специалист, то това бяха външнополитическите заговори - резултат от дългогодишната му работа в министерството.
- Имате право. - С отнесен в пространството поглед, сякаш мислите му бяха много далеч оттук, арменецът отново заговори: - Наистина ли смятате, че германците ще нарушат споразумението с руснаците?
- Щом нарушиха Версайския договор и Мюнхенското споразумение, какво би им попречило да престъпят и Московския пакт, ако решат? Опасявам се, че Сталин е малко заблуден относно истинските намерения на Хитлер. - Англичанинът погали замислено сивите си мустаци, а сините му очи проблеснаха. - Само почакайте.
Автомобилът спря до тротоара и пътниците разбраха, че са пристигнали. Излязоха пред стълбището, водещо до внушителна неприветлива сграда с неокласическа архитектура, големи колони и триъгълен фронтон.
Съдът.
Заведеното от Крикор дело продължаваше вече три години и Калуст още помнеше гнева, който го бе обзел, когато му връчиха съдебната призовка. Няколко дни обикаляше в кръг из дома си и из апартамента в „Риц“, кълнейки се, че ще унищожи Крикор; искаше да го лиши от наследство, да го смаже, да го обрече на мизерия и какво ли още не, но Нунуфар накрая успя да го успокои и да му попречи да уволни сина си. Не бе лесно да го преглътне, но той беше единственият му син, по дяволите! Какво трябваше да направи?
Да спечели делото, разбира се.
Това бе единствената му възможност, щом като не му бе позволено дори да го уволни. Трябваше да се изправи срещу него в съда и да го срази със силата на закона. Фактът, че до него бе един от най-добрите адвокати в Обединеното кралство, също помагаше. Сър Филип Блейк бе държавник с кариера в Министерството на външните работи, но голяма част от приходите му идваха от „Блейк & Хоторн“ - прочутата му адвокатска кантора в Ситито. Тъй като бе прекалено зает в политическия живот, сър Филип обикновено поверяваше делата на наетите от него адвокати, но щом Калуст участваше, този процес бе специален. Освен най-богатият му клиент, арменецът беше негово протеже и приятел, затова този път англичанинът реши сам да се заеме с делото.
Благодарение на някои вратички в закона сър Филип Блейк бе успял да проточи предварителната фаза на процеса и делото влезе в съда цели трийсет и шест месеца по-късно. Калуст се надяваше, че Крикор ще размисли и ще оттегли обвинението, но той издържа до края. За него това бе истинско поражение.
Поражение, но защо да не си признае - достойно за възхищение.
- Момчето има топки - прошепна той. - Винаги е имал.
Двамата вече се бяха настанили в залата за изслушване. Адвокатът му преглеждаше документите, които бе извадил от куфарчето си, подготвяйки се за първото заседание.
- Моля?
- Нищо, нищо. Просто размишлявах на глас.
Наведе се и хвърли поглед към пейката на обвинението. Седнал в другия край на залата, Крикор тихо обсъждаше нещо с адвоката си, навярно последните подробности по случая. Изглеждаше уверен и решителен, което породи нови противоречиви чувства у баща му. От една страна, Калуст се радваше да види сина си така здраво стъпил на земята, непоколебим и силен мъж, който не се страхува да се изправи срещу когото трябва, за да защити интересите си. Бе оцелял в похода на смъртта и може би затова бе станал толкова смел, суров и непоколебим. Но от друга страна, всичко това застрашаваше успешния изход на процеса за защитата. Какви козове криеше момчето му? В залата нямаше други хора освен членовете на обвинението и защитата. Пресата бе настояла да присъства, все пак процесът засягаше най-богатия човек в света, за когото и без това не се знаеше много, тъй като Калуст ненавиждаше публичността и до момента бе успял да се измъкне от фото-обективите на „Флийт Стрийт“. Затова бе помолил делото да се гледа при затворени врати. Знаеше, че бе малко вероятно съдията да се съгласи, но Крикор, който споделяше притесненията на баща си, бе приел молбата. Тъй като и двете страни искаха дискретност и не ставаше въпрос за обществено престъпление, съдът трябваше да отстъпи.
40
Така нареченият пакт Рибентроп-Молотов, сключен на 23 август 1939 г. Договорът гарантира мирни отношения и сътрудничество между Германия и СССР. Предвижда таен протокол за подялба на Полша, прибалтийските страни и Финландия. — Б. пр.