Разстроен от епизода с мотоциклетистите, той влезе в стаята и отиде да се облече. Добре че семейството му не присъства на тази ужасяваща гледка! Нунуфар бе заминала за Бордо под покровителството на иранската легация, където бе останала при хората на Жан-Марк Ерто, а Крикор бе в Лондон. Там бе изпратил и най-ценните експонати от колекцията си, която бе започнал да събира още по времето на първата си меджидия, купена от пазара в Константинопол. Но някой трябваше да гарантира, че резиденцията в Париж ще си остане непокътната. Не му се струваше добра идея да я остави в ръцете на хуните.
На вратата на спалнята се почука. Господарят на дома отвори и се натъкна на Жилбер. Икономът беше бял като платно и в очите му се четеше ужас.
- Мосю Саркисян, видяхте ли какво става навън?
Отидоха в салона и застанаха до прозореца, през който се чуваше невъобразим рев. В края на улицата, на площад „Етоал“, Калуст видя колона от масленозелени автомобили и камиони. Най-отпред имаше офицерска кола с огромни гуми и вдигнат гюрук, покрита с прах и кал. До шофьора седеше офицер, а отзад се возеха двама войници. Един от камионите спря до тротоара и от каросерията изскочи друг войник с палка. Мъжът застана на „Шан-з-Елизе“ и започна да насочва движението.
След първата военна машина запъпли дълга колона - открити военни коли с офицери, танкове, артилерия, камиони с боеприпаси, картечни коли и цяла върволица мотоциклети и мотори с кош, целите в кал и прахоляк - противно на безупречния ред, под който минаваха през града. Гледката на дефилиращите из Париж мъже от Вермахта всяваше страх. Слисан, Калуст бе закрил устата си с ръка и с ужас наблюдаваше процесията. По тротоарите се събираха потресени парижани с уплашени погледи и свити сърца, които си шепнеха нещо и наблюдаваха вражеските войници.
- Мили боже! - възкликна господарят на дома. - Това е краят!
Икономът наведе глава, за да спре напиращите сълзи, но така и не успя.
- Така е, мосю.
Облегнат на стола, Калуст отново прочете писмото, което щеше да изпрати на шаха. Арменецът накратко бе изложил възгледите си относно геостратегическите предизвикателства пред Иран в деликатната игра на интереси в петролния свят сега, когато войната бе засегнала цяла Европа и Азия, като го предупреждаваше за опасностите и предлагаше възможни решения. Доволен от написаното, Калуст си пое дълбоко дъх и взе писалката. Тъкмо се канеше да се подпише, когато някой нахлу в кабинета.
- Германците! - извика Жилбер, в чийто поглед се четеше паника. - Германците!
Домакинът го погледна слисано.
- Какво е това, Жилбер? - смъмри го той. - Що за нахалство? Откога нахлуваш така в кабинета ми, без дори да почукаш на...
- Raus! - кресна гърлен глас в коридора. - Всички вън!
Калуст млъкна насред изречението, без да разбира какво става. Жилбер му хвърли ужасен поглед.
- Точно се опитвах да ви обясня, мосю! Германците! Те... те влизат в къщата! Те...
Сивият силует на германски офицер в брич, пречупен кръст с германски орел на гърдите и офицерска шапка, застана на вратата и избута иконома.
- Хайл Хитлер! - изрева той и протегна ръка в нацистки поздрав. Аз съм капитан Ритер и съм дошъл да реквизирам тази резиденция. Имате трийсет минути да напуснете.
Господарят на дома не отговори веднага, опитвайки се да вникне в думите на офицера. Сетне се навъси, стана прав, отвори едно чекмедже, от което извади някакъв документ, и с бавна, но твърда крачка се отправи към натрапника.
- С какво право идвате тук да ме безпокоите?
Офицерът сякаш очакваше този въпрос, извади от джоба на куртката си лист хартия и го подаде на събеседника си.
- Домът ви ще бъде реквизиран от Kommandantur du Gross[42] в Париж - заяви надменно той. - Това е реквизицията. - Посочи надписа в края на документа. - Както виждате, подписана е лично от генерал Фон Холтиц[43].
Калуст хвърли поглед върху изписания на немски лист, но не си направи труда да го вземе. Вместо това показа на офицера документа, който бе извадил от чекмеджето на бюрото си.
- А този документ показва, че вие току-що нахлухте в една нова държава - отвърна сухо той. - Както ще можете да проверите по-късно, този имот, господин капитан, е под закрилата на иранската дипломатическа легация, така че пред закона се счита за иранска територия.
43
Дитрих фон Холтиц (1894-1966) - немски офицер, служил по времето на двете световни войни. На 7 август 1944 г. е назначен за комендант на Париж и околностите. - Б. пр.