Генералът повдигна вежди.
- Какво намеквате?
- Това е просто предположение, разбира се. Но трябва да предвидим всички възможности. В такъв случай домът ми ще загуби дипломатическия си имунитет. Ако това се случи, ще бъда склонен да... да кажем, да предложа награда, разбирате ли?
- Награда ли?
- Да. Или да го наречем... гаранция, ако предпочитате. Гаранция, че резиденцията ми и имуществото вътре няма да бъдат реквизирани,ако ме разбирате.
Картите бяха на масата. Калуст настойчиво се вторачи в събеседника си, за да прецени реакцията му. Бе настъпил часът на истината. Генералът се озърна наоколо, явно за да се убеди, че никой не ги чува. Бяха сами в кабинета, но човек никога не знае.
- И... в какво се състои тази гаранция?
В този миг арменецът разбра, че е спечелил залога. Домакинът се бе хванал на въдицата. Трябваше само ловко да дръпне. Пъхна ръка в джоба на сакото си и извади три документа с отпечатано лого и текст на немски.
- Един милион швейцарски франка, преведени на тази сметка в Цюрих - каза той. Президентът на банката е мой приятел. Наредил съм му да предаде сумата на посочен от мен човек след края на войната, в случай че резиденцията ми и цялото имущество вътре останат непокътнати.
Погледът на коменданта на Париж се местеше между банковите документи и лицето на събеседника му, докато преценяваше предложението. Накрая взе книжата от швейцарската банка и се ръкува с арменеца, усмихвайки се за сбогом.
- Ще помисля по въпроса, хер Саркисян, и ще ви отговоря своевременно - обяви той. - Но смятам, че можете да не се тревожите относно намеренията ни. Ние сме германци, не сме диваци. Уважаваме собствеността на заможните хора, какъвто несъмнено е вашият случай. - Той протегна ръка за поздрав.
- Хайл Хитлер!
Щом вратата зад него се затвори и Калуст закрачи по коридора на хотел „Льо Мюрис“, следвайки капитан Грас, той знаеше, че може да напусне Париж спокоен. Вече нямаше нужда да се тревожи за имотите си в града. Резиденцията му беше защитена.
ГОЛЕМИЯТ ТЪРБУХ НА SHORT S23 EMPIRE ДОКОСНА ВОДАТА и хидропланът се разтресе. През прозореца Крикор видя как пяната се стича по стъклото като размазана слюнка. Машината сякаш всеки момент щеше да потъне и той трябваше да овладее надигащата се в гърдите му паника. Двигателите ревяха силно, борейки се да избегнат най-лошото, и накрая успяха да стабилизират хидроплана. Short S23 Empire започна да плава по водата и когато двигателите утихнаха и перките спряха, пътниците въздъхнаха облекчено. Бяха пътували девет часа от Борнмът[44] под заплахата да бъдат засечени от изтребителите „Месершмит“[45] на Луфтвафе[46], когато прелитаха над френския бряг, но за щастие бяха пристигнали живи и здрави.
- Уважаеми пътници, приводнихме се в Лисабон - прозвуча гласът на стюардесата по интeркома. - Сега ще започнем приготовленията за напускане на хидроплана. Благодарим ви, че летяхте с „Бритиш Овърсийс Еъруейс Коупърейшън“, и се надяваме скоро отново да ви видим на борда! Довиждане!
След няколко минути вратата се отвори, по корпуса на хидроплана плиснаха вълнички и опръскаха вътрешността на машината. Лодка с португалски флаг се плъзна до изхода на Short S23 Empire. Крикор внимателно мина по платформата и с помощта на английския екипаж и португалските моряци се настани на носа на плавателния съд. Огледа се и първото, което забеляза, бяха останалите хидроплани, които се поклащаха в река Тежу. Вниманието му бе привлечено от един Boeing B-314 Clipper с цветовете на „Пан Амернкън“ на крилата. Машината беше наистина огромна и разполагаше дори с ресторант. Тъй като Лисабон се намираше в най-западната точка на Европа и Португалия не беше във война, градът бе основна дестинация на трансатлантическите полети от Америка, което обясняваше присъствието на великолепния небесен гигант. Лодката се отдалечи от Short S23 Empire и арменецът зарея поглед в хоризонта. В далечината се виждаха живописните къщи на португалската столица; белите сгради с червени покриви се отразяваха в неспокойната вода, а чайките меланхолично кряскаха в нестроен хор. Остра миризма на море изпълваше мекия въздух и слънчевите лъчи леко галеха бледите лица на новодошлите. Съзерцавайки огромния естуар и града, издигащ се на няколко носа, Крикор се изненада как Лисабон странно напомня на стария Константинопол, а Тежу- на Босфора. Само че вместо минаретата на джамиите, тук се издигаха църковни камбанарии.
45