- Ах! възкликна той. - На татко ще му хареса!
Щом стигна до кея на Кабо Руиво и премина през митническа проверка на наскоро откритото морско летище, до арменеца се приближи около петдесетгодишен мъж с кръгло лице и шапка, който държеше пакет цигари Swan.
- Pardon, m`sieur[47] - заговори той на френски. - Имате ли огънче?
- Тъкмо пристигнах с хидроплан - отвърна Крикор. - Летях като перце.
Пакетът Swan и изразът „летях като перце“ бяха уговорените кодови думи, за да разпознае връзката си в Лисабон. Мъжът се усмихна и свали шапката си, за да поздрави арменеца, разкривайки плешивата си глава.
- Името ми е Жан Моне. Получих телеграма от Чичо да ви помогна. - Обърна се и махна с ръка. - Бихте ли ме придружили, моля.
Новодошлият последва домакина си, впечатлен от добрата работа на хората от „Блечли Парк“[48]. Сър Филип Блейк - старият приятел на баща му, го бе запознал с Чичо, кодовото име на един началник в британското разузнаване на База X[49] в „Блечли Парк“. След множество разговори и няколкоседмично обучение Крикор бе вербуван за тайна мисия във френския град Виши. Баща му бе напуснал Париж и се бе преместил в новата столица[50] заради ангажиментите си към иранската легация и това бе съвършен претекст за пътуването. Германците не се усъмниха и той трябваше да се възползва от възможността. Докато напускаше морското летище, следвайки водача си, Крикор забеляза колона паркирани на улицата прашни черни ролс-ройсове и мерцедеси - луксозни коли, чийто блясък бе скрит под слой мръсотия. Изглеждаха изоставени, сякаш собствениците им ги бяха забравили.
- Португалците така ли зарязват ролс-ройсовете си на пътя? - учуди се той. - По дяволите, сигурно са богаташи.
Французинът се разсмя.
- Тези коли са на заможни евреи - обясни той. - Прекосили са цяла Европа, за да избягат от германците, и са дошли в Лисабон с идеята да заминат за Америка. Зарязаха колите си и се втурнаха да хванат Boeing B-314 Clipper.
- Значи, този самолет лети за Америка с евреи милионери на борда?
- Не само милионери. Има интелектуалци и артисти. Дори онзи ден доведох тук Шагал[51] и Марсел Дюшан... знаете ли го? Онзи с писоара, който...
Крикор отегчено завъртя очи. Баща му бе говорил за него безброй пъти на вечеря и мнението му не бе особено ласкаво.
- Разбира се, че съм го чувал.
Качиха се в едно рено и Моне подкара към центъра на Лисабон, за да покаже града на госта си. На големия централен площад „Росио“ Крикор забеляза голяма тълпа. Истинско море от хора с куфари и вързопи, които пиеха кафе или нервно пушеха, насядали в откритите кафенета или направо върху куфарите си. Изглеждаха съкрушени, с измъчени лица и отнесени погледи.
- Португалци ли са?
- Евреи, но от бедните. Пристигат с хиляди, горките, и се събират тук в търсене на възможност да прекосят океана.
- С боинга ли?
- Какъв ти боинг! Той е само за богаташи и артисти, драги. - Французинът махна с ръка към прозореца. - Тези клетници пристигат с влакове с петнайсетдневни визи, хранят се в еврейската кухня за бедни и се молят някой кораб за Америка да ги качи, преди визите им да са изтекли. - Той въздъхна. - Истинско нещастие. Португалия е единствената страна в Европа, която им предлага закрила. Не е за вярване...
Колата пресече „Росио“, мина през площад „Рещаурадореш“ и излезе на спокойния булевард „Авенида де Либердаде“. И тук се мяркаха бежанци; някои седяха на пейките, други се влачеха по тротоарите като тъжни призраци, с куфари и малки деца в ръцете. Двамата пътници мълчаливо се взираха в тях. За арменеца гледката напомняше на онова, което бе преживял през 1915 година в Османската империя.
- Горките - прошепна той. - Приличат на арменци, които бягат от турците...
Жан Моне също наблюдаваше еврейските бежанци.
- Когато войната свърши - каза той, - ще трябва да изградим една нова Европа, в която да не се случват подобни неща.
- Мечтайте си - отбеляза Крикор. - Европа няма да се промени.
Седнал на мястото до шофьора, Моне завъртя глава и тържествено погледна Крикор, сякаш му даваше някакво обещание.
- On verra, mon cher[52].
Въпреки че бе прекарал в Лисабон само двайсет и четири часа, градът силно впечатли Крикор. Обратно на случващото се в цяла Европа, португалската столица изглеждаше подредена и спокойна. Най-много го изненада уличното осветление, което си бе истински лукс на континент, потънал в мрака на войната, страхуващ се от нощни бомбардировки.
48
49
Тайна база в „Блечли Парк“, където се извършва прихващане и криптоанализ на германските радиокомуникации по време на Втората световна война. Там е работил Алън Тюринг, когато дешифрира сложните кодове на германската шифровъчна машина за секретни съобщения „Енигма“. - Б. пр.
50
Вишистка Франция е марионетна държава в периода 1940-1944 г. по време на окупацията. - Б. пр.
51
Марк Шагал -псевдоним на Мойше Захарович Шагалов (1887-1985) - руски и френски художник с еврейски произход, предшественик на сюрреализма. - Б. пр.