Допита се до управителя на „Риц“ за най-удачния начин да влезе във Франция, но мъжът поклати глава.
- Границата е затворена - осведоми го той. - По-добре да изчакате.
Остана няколко дни в Барселона в очакване на възможност да продължи пътуването си, въпреки че условията на живот тук не му допадаха. Дори „Риц“, за който се предполага, че е луксозен хотел, бе западнал до степен много под допустимата. Килимът беше мръсен, а мебелите - издраскани. Верен на себе си, бе наел президентския апартамент, но и там забеляза следа от мастило по дюшемето и мазни петна по стените. Освен това храната в ресторанта на хотела беше ужасна; имаше само супа и зеленчуци и скоро арменецът откри, че в града положението беше още по-лошо. Ниското качество на храната в „Риц“ не можеше да уплаши човек, оцелял от походите на смъртта, но бе истинска катастрофа за видните предприемачи, собственици на веригата, за чието основаване имаше заслуга и баща му.
На третия ден обаче сервитьорът се приближи до него с усмивка.
- Нося ви добри вести, сеньор - заяви испанецът. - Много добри! - Той се наведе към клиента, сякаш искаше да му прошепне някаква тайна. - Днес имаме месо.
- Наистина ли?
Лицето на сервитьора светеше от гордост.
- Да, сеньор. Отлично месо! - Отново се наведе и любезно попита: - Ще хапнете ли бифтек?
Крикор доволно потърка ръце и устата му се изпълни със слюнка.
- Разбира се! Донесете го! - Размаха ръка, както бе виждал да прави жена му. - Venga! Venga![53]
Сервитьорът се върна двайсет минути по-късно заедно с двама помощници. Носеха голям съд със сребърен капак, затоплян от слаб портативен котлон. Сервитьорът тържествено вдигна капака, сякаш под него имаше хайвер или пък злато, и разкри апетитно на вид месо с печени картофи и маруля. В сравнение с онова, което бе ял през последните дни, ястието си беше направо обилно. Без да губи време, Крикор сложи бифтека в чинията си и отряза едно парче.
- Ммм... - измърка той със затворени очи, опитвайки с наслада месото. - Божествено!
Очите на сервитьорите заблестяха от радост.
- Благодарим, сеньор, благодарим!
Месото имаше леко сладникав вкус, бе по-различно от онова, което ядеше в Англия, но бе крехко и сочно. Погълна го за няколко минути и отново повика келнера.
- Къде намерихте това месо? От бик ли е, или...
Очите на мъжа се разшириха от ужас.
- Бик ли? Не, сеньор, не! Месото от бик е много твърдо. Ние уважаваме клиентите си и не бихме им поднесли подобно нещо! И дума да не става! - Погледът му се спря върху празната чиния. - Това тук е caballito.
- Какво?
- Caballito, сеньор. Прекрасен кон!
Омръзна му да чака в Барселона, затова след като се посъветва със служителите в германското консулство, Крикор се качи на влак до френската граница. Вагоните бяха препълнени и арменецът не можеше да си обясни какво караше толкова испанци да пътуват към току-що окупирана страна.
Железопътната линия свърши на няколко километра от Жирона и пътниците бяха принудени да вземат куфарите си и да вървят до града, където останаха повечето от тях. В Жирона Крикор успя да хване окаяно на вид такси на космическа цена и продължи към граничното градче Портбоу. Бе се подготвил за трудни преговори с френските власти, но бе допуснат още щом показа иранския си дипломатически паспорт, който баща му бе издействал още преди началото на войната.
Във Франция кипеше суматоха. Току-що бе издадена заповед за демобилизация на френската армия и по улиците се трупаха хора; виждаха се граждани с вързопи и каруци и войници с униформи с откъснати пагони. Бежанците от Северна Франция, които се бяха измъкнали от германското настъпление, искаха да се върнат по домовете си, докато други, които се намираха в окупираната зона, се опитваха да се придвижат на юг.
Железопътният транспорт не спазваше никакво разписание, но все пак го имаше. След три часа на гарата па Портбоу Крикор успя да се качи на влак за Перпинян, откъдето имаше връзка за Монпелис. Откакто бе на френска територия, избягваше да говори, за да не го издаде британският му акцент, но не успя да изпълни намерението си при това последно пътуване.
Седна в малко купе, в което имаше още трима пътници -двама демобилизирани войници и една госпожа французойка, която плетеше, а от кошницата в краката й надничаше гърлото на бутилка червено вино.
Мъж в униформа нахлу в купето.