- Billets, s`il vous plait.[54]
Контрольорът бе нисичък мъж с гъсти мустаци. Той провери билета на французойката и погледна пропуска на Крикор.
- Закъде пътувате?
- Виши.
- Този влак не спира във Виши.
Това изненада пътника.
- О, нима! - възкликна той. - Как тогава мога да стигна дотам?
Като го чу да говори, контрольорът присви очи и се взря в него, сякаш се мъчеше да го разгадае, след като вече бе забелязал акцента му.
- Англичанин ли сте?
Крикор се изчерви; акцентът му го бе издал. Все пак той не бе обучен шпионин, който може да лъже, затова в „Блечли Парк“ Чичо го бе посъветвал винаги когато го разпитват, да казва истината, доколкото е възможно; ако събеседниците му го хванеха в лъжа, това щеше да породи неуместно подозрение.
- Аз съм ирански дипломат - каза той, - но съм с английско образование и всъщност идвам от Лондон.
В купето настъпи тишина. Разговорът бе привлякъл вниманието на останалите пътници и те яростно се взираха в него.
- Ах, проклети англичани! - изруга французойката, нарушавайки тишината, и отново се зае с безкрайното си плетиво.
- Копелета, това са те! Оставиха нашите момчета да мрат и хукнаха от Дюнкерк да си спасяват богатите задници! Пфу! Свине! - Спря да плете и махна с ръка към прозореца. А сега ни забиват нож в гърба! Видяхте ли какво сториха на флотата ни в Мерс-Ел-Кебир[55]? Видяхте ли? Потопиха я цялата, убийци! - Отново гневно се залови за куките. - Ах, тези англичани...
- Но, госпожо - обясни Крикор, - флотът можеше да попадне в ръцете на германците. А това, както навярно разбирате, би представлявало огромна опасност за Англия.
- Копелета! - изсъска тя така, сякаш плюеше отрова. - Копелета! Копелета! Копелета!
Двамата френски войници се спогледаха, чудейки се дали да се намесят.
- Всъщност нашето недоволство е относно начина, по който британците ни изоставиха при Дюнкерк[56] - обясни един от тях, сякаш чужденецът бе техен посредник в Лондон. - Оставиха ни в ръцете на германците и се изпариха. Той размаха ръка. - Ах, това е кръвна обида, спор няма!
Крикор все пак искаше да ги накара да разберат, че когато британците избягаха, битката вече беше загубена и бе по-добре да отложат последния удар, изчаквайки по-добра възможност, отколкото да се опитват да отблъснат германците при толкова неблагоприятни обстоятелства. Всичко това му дойде наум само за част от секундата, но той замълча. Защо да спори? Няма ли да е по-добре да кротува? Защо да си прави труда да убеждава тези унижени хора, които оправдаха поражението си с чужди грешки?
Като видя, че чужденецът е попаднал под кръстосан огън от страна на спътниците си, контрольорът го потупа окуражително по рамото и се усмихна.
- Щом се върнете в Лондон, приятелю, кажете им колко много се възхищаваме на съпротивата им. - Той погледна укорително френските пътници. - И най-вече, кажете им, че повечето французи са с тях. Отново се взря в арменеца. - Ще го направите ли?
- Разбира се.
Контрольорът излезе в коридора. Преди да се отдалечи обаче, за последен път се обърна към Крикор:
- Слезте на гара „Сен Жермен де Фосе“. Намира се най-близо до Виши.
Крикор насочи вниманието си към картата, на която бе отбелязан маршрутът на железопътната линия. Предвид скоростта, с която се движеха, и оставащите гари, пресметна, че до „Сен Жермен де Фосе“ оставаше час и половина. На гарата щеше да телефонира на родителите си и скоро щеше да е при тях във Виши.
- Merci.
- И ако случайно видите маршал Петен[57] - добави контрольорът, след като изчака пътника да разгледа картата, - набийте му един шут в задника от мен.
Той му намигна, поглади гъстия си мустак и очевидно горд от остроумието си, тръгна весело по коридора и потъна в съседното купе, откъдето отново се чу едно гръмко:
- Billets, s`il vous plait!
БУЙНИТЕ ВИКОВЕ НА ДЕЦАТА, КОИТО ИГРАЕХА НАВЪН, от време на време прекъсвани от смях и шеговити подвиквания, изведнъж прераснаха във врява, последвана от продължителни аплодисменти и одобрителни възгласи. Тримата Саркисян се въртяха из сутерена на хотел „Парк“. Нунуфар разглеждаше магазина на „Луи Вюитон“, докато синът и съпругът й търсеха свободна маса в ресторант „Шантеклер“.
Като чу ръкоплясканията, Калуст погледна към вратата на хотела, до която имаше двама часовои и френски флаг, и съзря дребната и слаба фигура на осемдесетгодишен старец в тъмен костюм и синя вратовръзка. Носеше цилиндър и на костеливото му лице се мъдреше гъст бял мустак. Беше заобиколен от офицери и висши чиновници.
55
Битката при Мерс-Ел-Кебир в Алжир с част от операция „Катапулт“ на Британския кралски флот. На 3 юли 1940 г. британците нападат частите на Френския военноморски флот, разположени край бреговете на Алжир. Целта е унищожаването на френските кораби. След окупацията на Франция новото правителство подписва примирие с Германия, което предполага преминаването на флота под германски контрол. - Б. пр.
56
Операция „Динамо“, проведена между 27 май и 4 юни 1940 г., предвижда евакуацията на британски, френски и белгийски части, блокирани при град Дюнкерк в Северна Франция след битка с германците. Дюнкерк е третото по големина френско пристанище и е единственото, което до този момент не е било превзето от Германия. - Б. пр.
57
Филип Петен (1856-1951)- след като френският министър-председател Пол Рейно е принуден да се оттегли заради несъгласието си да прекрати войната, на поста е назначен маршал Филип Петен, който на 22 юни 1940 г. сключва примирие с Германия. То е спазено от т.нар. Вишистка Франция и режима на Виши, начело на който застава маршал Филип Петен. - Б. пр.